Как се печелят пари от бежанците

Преди няколко дни таксиметрови шофьори отново блокираха железопътната линия, по която бежанците продължават с влакове пътя си от лагера Гевгелия на север към сръбската граница. Шофьорите си искат своя дял от бизнеса с бежанците:

"Ще останем тук, докато не получим каквото ни се полага. Ако трябва ще доведем и семействата си. Настояваме да дойдат министърът, кметът и шефовете на полицията и да ни обяснят ситуацията. Когато отиваме при тях да се оплакваме, всеки ни казва, че сме сбъркали адреса. Е, сега сме на правилния адрес - направо върху коловозите", казва един от протестиращите таксиметрови шофьори.

Благословия за железниците

Когато миналото лято тук започнаха да пристигат хиляди бежанци, таксиметровите компании също правеха добри пари от тях. Но междувременно броят на пристигащите понамаля до към 2-3 хиляди души дневно и бежанците биват качвани от лагера направо на влаковете. Всеки бежанец си плаща за превоза, от което печелят железниците. Билетът до сръбската граница струва 25 евро - без значение от възрастта.

"Това най-много ме дразни при железниците. Наскоро придружавах бежанци до вагоните, помагайки им да се качат на влака. И понеже ходя със забрадка, полицаите ме пропуснаха. Така със собствените си очи видях как вземат пълната такса и от малките деца, например на 3 годинки", разказва възмутено Мерсиха Смайлович от македонска хуманитарна организация.

Преди началото на бежанската криза македонските железници практически бяха фалирали. По отсечката от Гевгелия на южната граница до Табановце на северната, пътниците можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Откакто обаче Македония стана транзитна страна по тъй наречения "балкански маршрут", всеки ден хиляди бежанци вземат влака. Миналото лято железниците са печелели средно по сто хиляди евро на ден от превоза на бежанци. При това билетите постоянно поскъпват: първоначално бежанците плащаха по 7 евро, колкото струваше и редовният билет, по-късно започнаха да им вземат по 10 евро, а в момента цената е 25 евро на човек, възмущава се Смайлович:

"Смаяна съм от алчността на македонските железници. Компанията носи отговорност за това, че все повече бежанци биват тъпкани като животни в композициите. Очевидно никой не е в състояние да промени това", казва хуманитарната работничка.

И докато влаковете се претоварват, таксиметровите шофьори стоят изнервени край колите си пред портите на бежанския лагер. За тях 25 евро, колкото плащат бежанците до сръбската граница, биха били отлична печалба. Особено ако вземем предвид това, че повечето шофьори изкарват месечно между 100 и 150 евро. А някои от тях са инвестирали в микробуси, за да превозват повече пътници.

На петорна цена

Но таксиметровите шофьори не са единствените, които се борят за парче от тортата. Щом влакът с бежанците спре на гарата в Гевгелия, моментално той бива обсаждан от предприемчиви местни хора, които се опитват да продават, направо през прозорците на вагоните - симкарти за мобилни телефони, цигари, напитки и храни. На петорно по-висока цена, разбира се.

"Всичко е много скъпо. Също и храната. Една шепа пържени картофи, например, струват 5 евро. Докато стигнем в Германия, ще останем съвсем без пари", оплаква се Леен от Сирия.

Протестът на таксиметровите шофьори дава резултат: няколко часа след като са блокирали коловозите, им бива позволено да качват пътници. А блокадата е свалена. До следващия протест, който със сигурност няма много да закъснее. Защото и в Македония, както и навсякде другаде по т.нар. "балкански маршрут", бизнесът с бежанците си остава много доходоносно начинание.