Как се представя германското кино на Берлинале?

Ханес Шьор запечатва настоящето, за да надникне в бъдещето. ”One day in Europe", ”Един ден в Европа” се казва неговият филм, съставен от няколко епизода. Английското заглавие, напомня, че английският е, така да се каже, задължителен език в Европа.

”Търся нещо като утопия, казва режисьорът. Все още имаме този странен езиков проблем. Според мен е добре да имаме силна, обединена Европа. Не знам колко време ще е нужно, за да достигнем това, но едно е сигурно, а именно, че се нуждаем от език, на който да можем да се разбираме. Точно такъв език търсим в тези малки истории, в които става дума именно за разбирателството.”

Сред хаоса на Москва стресирана англичанка е нападната, сърцата руска пенсионерка я завежда в полицейския участък; германски турист в Истанбул се решава на жалка застрахователна измама и попада на някакъв таксиметров шофьор; унгарски пилигрим изпада в отчаяние от ленивата испанска полиция, а двойка френски актьори търсят в Берлин идеалния квартал за нападение. В историите се сблъскват се предубеждения и полуистини, защото комуникацията става с ръце и крака, т.е. не се получава. Навсякъде обаче доминира футболната треска, защото е денят на финалния мач от шампионската лига. ”Това е Европа”, казва руската пенсионерка. И зрителят е развеселен от всъщност тъй освежителните възможности за разбирателство между хората.

В ”Последните дни на Софи Шол” режисьорът Мак Ротемунд използва сдържаната форма на протоколните записки, като се основава на запазените подробни протоколи от разпитите на Софи Шол. Действието в неговия филм започва на 17 февруари 1943 г. и завършва на 23 февруари 1943 г. с екзекуцията на Софи. Филмът показва историята на младата жена, която заедно с брат си и приятелите си от антифашистката група "Бялата роза” планира акция за разпространяване на позиви, показва ареста и разпитите й в Гестапо, присъдата и екзекутирането й. Филмът представлява словесен дуел, война на словото на живот и смърт. В него няма рамково действие, лицето на героинята е екранът, върху който се отразява всичко – чувства, убеждения, напрежение, умора. История от недалечното минало и предупреждение за бъдещето. Истински добро кино, което без съмнение може да претендира за големите награди на Берлинале.