Как трябва да реагира Европа на шока от Лондон

Съвместно с американските, пакистанските, израелските и вероятно – и европейските тайни служби британците успяха да предотвратят настъпването на нов терористичен ад. Браво! Светът наистина трябва да е благодарен. 10 август няма да стани втори 11 септември. Но чувството на облекчение е примесено и с чувство на гняв.

Предотвратеното нападение на ислямистките атентатори-самоубийци показва, че след пет години диалогът с исляма не е донесъл очакваните плодове. В такъв случай каква полза има от почтените усилия на Запада към помирение? Очевидно то не прави особено впечатление на фанатиците около Осама Бен Ладен. Дали би трябвало – така, както постъпват американският президент и британският премиер, да се опита и Европа да прояви повече твърдост и последователност? Дали когато ислямските терористи, независимо от каква националност, се крият сред своята общност и първоначално имат възможността необезпокоявани да действат в съотвотствие с идеологията си, тази общност не би трябвало да е по-бдителна и да е “за” повече сътрудничество с полицията?

Възможно ли е под прикритието на религиозните свободи ислямистите да проповядват омраза, подготвяйки по този начин почвата за атентаторите? Дали обществото като цяло не би трябвало да се защити и да ограничи религиозните свободи, като контролира по-интензивно ислямските общности? Дали не би трябвало, макар да е трудно, да се предоставят повече възможности и средства на раследващите органи, макар по този начин да се ограничават гражданските права и неприкосновеността на личните данни? В крайна сметка става дума за това – да се защити живота на невинни хора и да се разпозна и пребори врага в собственото общество.

В рамките на общата европейска външна политика принципът “Твърдост и последователност” означава да не се отстъпва пред ракетите на ислямската терористична групировка Хизбула, а да се оказва подкрепа на Израел за максималното отстраняване на тази заплаха. Ливан търпя в продължение на години тази терористична групоривка в южните си области – независимо поради какви причини, и сега си носи последствията. За съжаление основните потърпевши за предимно невинни цивилни граждани, а не вдъхновителите в Сирия или Иран.

Твърдостта и последователността са нужни и в Афганистан – в борбата срещу талибаните. НАТО не трябва да отстъпва. Американците не бива да изтеглят своите войски. Вероятно в последните години не е било направено достатъчно за унищожаването на терористите?

При всички случаи трябва да се предотврати обзавеждането на режима в Иран с атомна бомба. И в това отношение е необходима твърдост. Наличието на ислямска бомба в Пакистан вече е достатъчно тревожно. Сега е моментът за проявата на европейската солидарност с Великобритания, Съединените щати и също – с Израел. Малодушието и празните приказки вече не вършат работа – както еднозначно показа шокът от Лондон. Не трябва да се опасяваме, че ще настъпи война между културите, тя вече е започнала.