Как трябва да се отговори на предизвикателството на ислямизма?

Египет, Ирак, сега и Палестина. Във всички поне донякъде свободни избори в арабските страни в последно време печелят групировки с религиозна ориeнтация. Изборната победа на “Хамас” е така недвусмислена, преди всичко защото благодарение на присъствието на 900-те международни наблюдатели изборите действително могат да се окачествят като свободни и честни. Изборите в Ирак се проведоха в условия на чужда окупация, терор, насилие и страх. На парламентарните избори в Египет движението “Мюсюлманско братство” спечели шест пъти повече мандати, отколкото на предишните избори. Ако националдемократическата партия на президента Хусни Мурабак не бе извършила масови манипулации и изборите действително се бяха провели с присъствието на международни наблюдатели и наистина бяха свободни, резултатите вероятно нямаше да са по-различни от тези в Палестинските територии.

Причините за демократичната легитимация на ислямистки групировки са не толкова идеологически, колкото обществени и реално-политически. Ислямистите жънат успех не защото конфронтират западните ценности или защото са за държава, основаваща се на ислямското право. Те имат успех преди всичко защото заклеймяват съществуващите политически и социални проблеми. Лозунгът “ислямът е решението” има ефект върху хора, които от десетилетия биват потъпквани, чиито основни права са ограничени, които страдат от корупцията и връзкарството. Изходът на изборите в Палестинските територии е преди всичко равносметка с корумпираната система на Фатах. И на второ място, политическо признание за съпротивителното движение “Хамас”. Израел може да не желае да разговаря с представителите на “Хамас”; Вашингтон може основателно да настоява, че подържането на контакт с “Хамас” е възможно само при условие, че организацията сложи край на насилието и терора. Но ако “Хамас” не бъдат приети като партньор в преговорите и разговорите, ситуацията в Палестинските територии ще ескалира.

От съзнателното игнориране от страна на Запада, от систематичното заклеймяване на опозиционни движения включително от подкрепяни от Запада режими, печелят радикални групировки като “Хамас” и “Мюсюлманското братство”. Както и от несправедливите условия на живот в съответните страни. За египтяните това са растящата бедност и социалната криза. Същото се отнася и до палестинците. В свят, който все повече се определя от религиозни ценности, на ислямското предизвикателство в редица арабски страни може да даде само един ефикасен отговор – човешки, социално справедливи условия на живот и политическа отвореност. Единствено тогава и победата на “Хамас” може да бъде разглеждана не като заплаха, а като шанс.