Как функционират структурите на властта в Иран?

Освобождаването на пленените британски моряци бе преодоляна една криза, но основният конфликт остава неразрешен. Пренебрегвайки волята на международната общност Иран продължава своята атомна програма, а режимът в Техеран се смята за една от пречките пред решаването на всички останали важни конфликти в региона – от Ирак през Ливан до израелско-палестинския въпрос. Всички опити за приобщаването на Иран към международната общност досега се проваляха.

До този момент светът не е успял да намери общи език и поведение спрямо режима в Техеран. Арабските съседи на Иран, Русия, САЩ и Европа – всички те преследват някакви свои цели в региона, като използват за това различни методи. Но и самият Иран не е единен. Така напр. в кризата около британските заложници бе открехната малко завесата около структурите на властта в Техеран.

Съдбовните решения за Ислямската република се вземат в столицата на страната. Иран е държава, съставена от различни общности, най-голямата от които е персийската, отговаряща на половината от населението. Други общности по периферията са белуджите и азерите, кюрдите и арабите. Малко вероятно е балканизирането на Иран, напр. чрез откъсване на периферните провинции, населявани от малцинствените общности, защото органите по сигурността са в състояние да потушат още в зародиш всяко въстание.

Още от първите часове след създаването на Ислямската република в Техеран бушуват битки за власт сред отделните враждуващи крила. След идването на власт на президента Ахмадинеджад през 2005 година възникна корено нова ситуация – групата около президента е вярна на идеите и принципите на Хомейни, силите за сигурност са под техен контрол, и най-вече пазителите на революцията, които задържаха британските моряци.

В икономически план те се стремят към един стопански независим Иран, външнополитически се конфронтират със САЩ и Израел, а идеологически споделят опасението, че евентуално приобщаване на страната в международната общност и световната икономика ще подкопае допълнително автентичността на революцията.

Изолационистите около президента Ахмадинеджад обаче не могат да се похвалят с някакъв голям успех. От неговото встъпване в длъжност и въпреки високите световни цени на петрола икономическото положение на страната се влоши. Днес дори и тези, които са били на страната на Ахмадинеджад при избора му за президент, сега се отдръпват от него. Религиозният водач Хаменей често го критикува, а самият Ахмадинеждад рядко съгласува действията и позициите си с върховния религиозен водач на Иран. Парламентът му отказва послушание и дори съкрати мандата му с 1 година. Затова вече се мисли и говори за времето след Ахмадинеджад.

Като опозиция на кръга около президента се оформи т.нар. "Коалиция на загрижените”. Към нея принадлежат прагматици като Рафсанджани, реформатори като Хатами и бивши последователи на сегашния президент като сегашния кмет на Техеран Галибаф. Всички те са обединени от загрижеността, че с действията си президентът Ахмадинеджад хвърля страната в нова изолация, и дори, че може да предизвика война срещу Иран. Опозиционното движение на загрижените желае политическа и икономическа интеграция на Иран в международната общност.

Иранските управляващи са гъвкави, но също толкова и непредвидими в своите действия. Това, което може да постигне политикът и отговорник за атомната програма Лариджани, за секунди може да бъде разбито на парчета от реториката на Ахмадинеджад. Умерените ирански политици с реален поглед върху действителността като Рафсанджани и Лариджани биха изоставили идеята за иранска атомна бомба, но Ахмадинеджад и неговите пазители на революцията с удоволствие си играят с огъня.

Това, което обединява противниковите крила, е единствено страхът от възможен американски военен удар, който да дестабилизира страната е целия регион. Никой не се наема да прогнозира бъдещето на съседен Пакистан, който разполага с ядрено оръжие, а в същото време талибаните в Афганистан стават все по-силни.

Но и в тази международна обстановка не са особено високи шансовете за външна намеса, която да повлияе на вътрешната политика в Ислямска република Иран. За това са твърде сложни вътрешните процеси в иранското общество.

Трябва да бъде намерен начин за пряк диалог с иранското население, което е прекалено чувствително по всички въпроси, свързани с националния суверенитет. Европейците вече демонстрираха готовност диалог, но решителна за Иран ще бъде гаранцията за сигурност, която могат да дадат само САЩ. И докато правителството във Вашингтон не стори и това, което направи вече за Северна Корея, а именно - да даде на Пхенян гаранции за сигурност срещу отказ от ядрена дейност, дотогава няма да се промени и нищо в поведението на Техеран.