1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Канадският министър-председател се извини за престъпленията срещу индианците

Николас Рихтер 16 юни 2008

Трудната дума "Sorry". Под това заглавие "Зюддойче Цайтунг" публикува статия от Николас Рихтер за извиненията, поднесени от министър-прдеседателя на Канада за извършените престъпления срещу индианците в страната.

https://p.dw.com/p/EJPC
Снимка: dpa

Канадският премиер всъщност се извинява за престъпления, които той самият не е извършил. Това са престъпления, извършени много отдавна, когато индианците в Канада са били въдворявани в т.нар. "възпитателни лагери". Съжалението, изказано от премиера, отекна в сърцата на близките на жертвите. Всъщност кандаският премиер следва една неписана десетилетна традиция на много правителства. Падането на колене на Вили Бранд пред мемориала на жертвите от Варшавското гето през 1970 година, по-късно Вацлав Хавел поднесе извиненията си на судетските немци, папата поиска прошка от жертвите на инквизицията. Списъкът може да бъде продължен. Всяко подобно извинение обаче е оспорвано, като на политиците от левия политически спектър като че ли им е по-лесно.

Willy Brandt kniet in Warschau
Вили Бранд във Варшава през 1970-та годинаСнимка: AP

От консервативния лагер в Германия дойдоха обвиненията срещу Вили Бранд, че всъщност той бил паднал на колене пред Варшавския пакт. Противниците на подобен род извинения аргументират, че нито те, нито техните сънародници трябва да молят някого за прошка за дела, които не се извършени от самите тях. Поднасянето на извинение обаче е една необходимост, с която се поема политическата отговорност за миналото.

Извиненията имат стойност дори тогава, когато престъпленията са отдалечени назад в миналото,

защото по този начин се ускорява оздравяването на дадено общество. Искането на прошка е знак и за един нов вид политика. Жестът на Вили Бранд стана катализатор на новата източна политика, американският президент Бил Клинтън със своето извинение за търговията с роби в Африка се стремеше към сближаване между Запада и африканския континент.

Ако погледнем назад във времето и престъпленията, извършени в миналото, то молбите за прошка са сравнително малко. В Япония например до ден днешен жените, принуждавани да проституират по време на Второта световна война, очакват поне една дума израз на съжалание, както и алжирците от Франция, или индианските народи в Северна и Южна Америка. Тези народи заслужават особено уважение и защита, а фактът, че все още напразно се надяват, показва, че светът има необходимост от още много извинения. Като доказателство, че миналите престъпления няма да се повтарят в бъдеще.