1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Карла дел Понте напуска хагския трибунал

Agenturen11 декември 2007

В края на годината главната обвинителка на трибунала напуска поста си. Възмездието за военопрестъпленията на Балканите бе нейна кауза в продължение на осем години

https://p.dw.com/p/CaC6
Снимка: AP


Когато се спомене името й - винаги е заедно с имената на мъже. И то мъже, довели до такива мащаби на жестокостите, каквито Европа не помни от Холокоста. Слободан Милошевич, Ратко Младич, Радован Караджич, Войслав Шешел.

Като главен прокурор на Хагския трибунал Карла дел Понте е отправила обвинения към 161 души, сега, след осем години на поста, тя го напуска в края на декември. На финала работата й определено ще получи както много похвали, така и ще се натъкне на много критики, което всъщност е неразбираемо. 60-годишната дел Понте принадлежи към световния юридически елит, който в края на едно столетие, изпълнено с войни и нарушения на човешките права, положи основите на международната правна система.

Причината за разнопосочните оценки не е в това, че все още мнозина обвинени не са заловени - като например сръбските лидери Радован Караджич и Ратко Младич, отговорни за смъртта на най-малко 8 000 мюсюлмани в босненска Сребреница. Вината за това не е на дел Понте, а на сръбския управляващ апарат и на тайните служби. Не на последно място трябва да се отбележи и неохотата на представителите на Вашингтон, Париж и Лондон, които по време на босненската война имат интереси по-различни от справедливостта. Не играе роля и фактът, че през март 2006-та година Слободан Милошевич умря без присъда в хагския затвор.Съдът се придържаше към юридическите рамки, от които Милошевич се възползва съзнателно с цел удължаването на процеса.

Не - всичко е в личността на самата Карла дел Понте. До момента хагският трибунал е произнесъл 53 присъди. Хиляди са получили справедливост. Жените, изгубили съпрузите и синовете си по време на балканските войни, и които е трябвало насилствено да напуснат домовете си. Жените, които са били изнасилвани в продължение на месеци в лагерите. Младежите, чиито бащи и братя са паднали жертва на зверствата спрямо мюсюлманите в Сребреница.

Мъжкият свят е този, който дава отражение върху Карла дел Понте и превръща швейцарката в обществена личност с твърде малко женско излъчване. Мъжете търсят конфронтацията, жените - компромиса - по принцип. Но за една главна обвинителка компромиси няма, ако справедливостта е под заплаха. Но нужна ли е освен това и непрекъснатата конфронтация? А и трябва ли до такава степен да се поляризира обвинението, както тя обичайно правеше?

Справедливостта - както е изтъквала дел Понте в интервютата си - е била винаги единственото, което я е интересувало и към което тя се е стремяла. Без уговорки. По време на нейните чести пътувания до Белград или Загреб, за да изтъква отново и отново недостатъчното сътрудничество с трибунала на местните правителствени ръководители и президенти, тя атакуваше буквално като рицар, заобиколена от поне четирима бодигардове с дълги палта.

Няма нищо чудно в това, че в Сърбия и донякъде в Хърватия Карла дел Понте е срад най-много мразените международни представители. Сърбите, например, обосновават своята идентичност с ролята на вечна жертва, която от загубата на битката на Косово поле през 1389-та година насам открива самоопределението си в поражението и в съзаклятието на чужди сили. Но и онези, които всъщност бяха на "нейна" страна, се е случвало да й възразяват, особено опитващите се да съхранят крехкия мир на Балканите след кървавите 90 години. Просто Карла дел Понте нееднократно е създавала затруднения, търсейки целенасочено светлината на прожекторите винаги, когато в Сърбия предстояха избори, а допитванията сочеха преднина за националистическия лагер.

Смела, своенравна, непоносима. Карла дел Понте незабавно изхвърля от кабинета си в Хага намиращото се там диванче - по пътя към справедливостта няма място за удобства. Заслугите на Карла дел Понте в областта на международното право са несравними с ничии други. Благодарение на нейната работа хагските съдии осъдиха обвиняеми като шестимата сръбски войници, изклали 46-членно косовско семейство в Сува Река.

Оттук нататък досегашната главна обвинителка ще работи като посланичка на Швейцария в Аржентина, възнамерява да напише и книга за годините в Хага. Някои мъже отсега се опасяват от съдържанието на бъдещата творба.