Карпулинг - новата мода за придвижване в София

"Расте, но не старее” – това е записано в емблемата на българската столица. Посланието, което изпращат тези четири думички, поражда положителни асоциации за развитие и прогрес, за напредък, модернизация и усъвършенстване. И щеше да бъде много добре, ако в най-новата си история българската столица наистина следваше този предначертан неин път на развитие. От мотото „Расте, но не старее” е вярна само първата му част. София расте, при това с неподозирани темпове, които вероятно изненадват дори и автора на горното послание за растежа, а в същото време градската пътна и всякаква друга инфраструктура е безнадеждно остаряла. По официални данни София наброява милион и 300 хил. жители, но реално в града всеки ден пребивават над милион и половина души и няма да се изненадам особено, ако се окаже, че София е подгонила границата от 2 млн. жители. В огромната си част това са хора, които всеки ден се придвижват от една точка до друга и обратно. За един град, който не е замислен като метрополия, и който просто не предлага необходимата инфраструктура да поеме такъв огромен поток от хора и превозни средства, това създава неподозирани проблеми. Техният външен израз са километричните задръствания, които задушават града и измъчват неговите жители и гости без изключение. И докато управниците си разменят удари под кръста и водят престрелки за ползването на ескорт по т.нар. трасе „Мизия” за специален режим на придвижване, изобретателни граждани решиха да си помогнат сами след като не идва помощ от другаде. Най-новата мода в София е алтернативното придвижване – ползването на чужд транспорт за придвижване от една точка до друга. Един столичен вестник оредели този транспорт като „автостоп в града”. Идеята е следната – няколко души, които пътуват в една посока, да ползват една кола. Уговорките за маршрута и часовете стават по интернет. Този нов способ си има и име – carpooling се нарича методът за вземането на непознати на път за работа. „Градските стопаджии” си имат и страница в интернет, който са нарекли сайт за алтернативен транспорт carpoolbg.com. Най-отгоре четем следното послание: „Който иска да помага да се извозваме напред-назад из София, да поства тука”. И измъчваните от ежедневни задръствания софиянци постват. Ето някои от предложенията: От „Овча купел-2”до ЦУМ, почвам работа в 8:30.
Ако някой е мераклия да бръмчим, да се обади с условията”, или „Здравейте, някой да пътува от „Гео Милев”, „Слатина” или х-л Плиска и да стига до бизнес парк Антим Тауър?” или това: „Всяка сутрин ходя до киноцентъра в Бояна. Друг като мен?! ПЕША съм, 2-та рейса (107 и 64) са на 30 и на 20 минути... сбъднат кошмар за всеки!?” и т.н.

Ето така, на фона на нехайството на поредица от градски управи и липсата на всякакви идеи, как да бъде решен проблемът с трафика в София, група граждани се опитват да си помогнат сами. Положителните страни на идеята за Carpooling са ясни: комбинирането на пътуващи в една посока ще разтовари трафика по улиците и ще намали броя на хората, ползващи градския транспорт, ще доведе до по-малки задръствания, а оттук и по-малко вредни газове от ауспусите на автомобилите. По изчисления на Пловдивската енергийна агенция, ако 10 на сто от пътуващите всяка сутрин до работното си място оставят колата си и използват чужд превоз, това може да намали въглеродния двуокис в атмосферата с 30 хил. тона годишно. Да не забравяме повишения комфорт при пътуване с кола вместо с раздрънкан градски автобус или трамвай, икономисаните пари за таксита, или пък това, че пътуването с компания предполага и възможност за завързването на нови запознанства. Е, карпулингът си има и недостатъци, например: нуждата да се съобразяваш с желанията и навиците на водач, когото ни познаваш. Ако той е страстен пушач или любител на чалгата на висок тон, или пък ако шофира рисково - с висока скорост, засичания и непозволени изпреварвания, просто трябва да се подложите на това излишно изпитание. Или да речем, ако някой от братята по съдба до вас е закусвал препечена филийка с чесън, но този риск си съществува и при пътуването с градския транспорт или дори с такси. Скептицизъм поражда и възможността, иначе добрата идея да се изроди в начин за извършването на нелегални превози и появата на един вид „черни таксита”. Много изводи се налагат, но едно е пределно ясно - че проблемът с транспорта в българската столица, който впрочем не е от вчера, няма да реши вкл. Бойко Борисов, нито от който и да било друг на негово място, докато: не се изградят нови вътрешноградски магистрални пръстени, които да изведат от центъра всички коли, които нямат работа в центъра, но сега задължително преминават точно през него, защото няма откъде другаде да минат; докато не бъде инвестирано в кръстовища на две нива, които ще елиминират досадното седене по светофарните уредби; когато Софийското метро престане да бъде половин отсечка от един единствен метродиаметър, и когато София се сдобие с истинско околовръстно шосе, каквото никога не е имала. Всичко останало представлява само прах в очите на доверчивите български избиратели и дежурна тема за следващите кметски избори.