Като в Дивия Запад

Един от най-известните случаи на саморазправа е отпреди десет години. Виталий Калоев, който при самолетна катастрофа над Боденското езеро загуби жена си и двете си деца, намушка с нож един от швейцарските диспечери. Причината: той смятал, че диспечерът е виновен за катастрофата, при която загинаха общо 71 пътници. Калоев беше осъден. След излежаване на присъдата той се завърна в Русия, където бе посрещнат като герой. И дори стана заместник-министър на строителството в Северна Осетия.

Саморазправата не е нов феномен за Русия, сочат повечето политолози и социолози. Според Алексей Левинсон от независимия социологически институт Левада, причината се крие в дълбоко вкорененото недоверие на руснаците към правосъдието. Според последните допитвания над 60 на сто от руснаците не вярват, че при съдебен процес обикновеният гражданин може да разчита на справедлива присъда. По тази причина много руснаци смятат, че е по-добре да прибягнат до саморазправа.

"В страни, където правосъдието и полицията работят бързо и ефективно, не възниква необходимост хората да търсят справедливост чрез лично отмъщение", казва Левинсон.

Стари традиции?

Обществената атмосфера в Русия, както и опитът от миналото насърчават положителното отношение към саморазправата. Навремето партизаните са "добрите", които се борят срещу врага. Без съдилища и полиция. Тази традиция и сега следват например група млади хора в Далечния Изток. Те наричат себе си "далекоизточни партизани" и обявяват война на корумпираната милиция. Групата е убила двама милиционери. Процесът срещу тези младежи още не е приключил, много руснаци обаче твърдо ги подкрепят.

"Допитванията, които направихме, показват, че значителна част от руснаците ги подкрепят. Повечето хора смятат, че милиционерите са престъпници", казва Левинсон. Свещеник от московска черква лично призова преди време да се наказвали "богохулниците". Чудно ли е при това положение, че официалната църква не обелва и дума срещу зачестилите случаи на лична саморазправа в Русия.

Мълчанието на обществото

Политици и правозащитници също си мълчат по въпроса. Независимо дали става дума за саморазправа срещу престъпници, корумпирани полицаи или срещу малцинства като хомосексуалните и мигрантите. Според Алексей Левинсон, мълчанието на обществото се корени не на последно място в руския манталитет. "Руснакът се опитва сам да уреди нещата, когато знае кой е виновен. Малцина правят опит да позвънят в полицията. Повечето смятат, че това не е тяхна работа", казва Левинсон. Да подадеш жалба в полицията - това според много руснаци е просто доносничество. Вместо това те посягат към оръжието, както са правили американците от 19-и век в Дивия Запад.

АГ, ДР, ХР / К. Цанев; Редактор: Б. Рачева