Кашмирският град Музафарабад е напълно унищожен

Според властите, само в град Музафарабад в резултат на земетресението са загинали най-малко 11 000 души. До преди нещастието градът беше столица на пакистанската част на Кашмир с население от над 100 000 души. Сега Музафарабад вероятно е най-голямото гробище на Пакистан. Няма къща, която да не е разрушена, а надеждата под развалините да са останали оцелели, междувременно клони към нула. Пристигналите още в неделя турски спасителни екипи вече не намират живи. Един от турските спасители казва:

“ От вчера изпод развалините сме извадили само седмина живи, но затова пък множество убити. Изглежда няма повече оцелели”.

Труповете на хиляди убити се намират под разрушените къщи, или лежат край шосето, покрити само с по един чаршаф , без някои да ги прибира и погребва. Във въздуха се носи острата сладникава миризма на разложение. Независимо от това, че градът се намира на 2250 м. надморска височина, температурите през деня са все още доста високи. В резултат на всичко това се очаква да избухнат епидемии и болести.

Силно разрушена е и военната база на град Музафарабад. Там се е установил щаба по спасителните работи, който заседава в една малка барака. Полковник Захир Каяни казва:

Каяни :

“В момента концентрираме нашите усилия над разпределянето на помощи: най-вече палатки, храна и вода. В същото време се опитваме да прибираме труповете.”

Атмосферата в Музафарабад е призрачна – по улиците цари мъртвешка тишина, няма ток, нито вода, нито останали оцелели сгради. Междувременно започват да пристигат джипове, рейсове и товарни камиони с помощи, но това не са помощите на правителството, а главно частни дарения от останалите части на страната. До много от оцелелете от катастрофата в Музафарабад хора, водата и хранителните продукти изобщо не стигат. Някои от изоставените и полуразрушени магазини и бензиностанции междувременно са били плячкосани. Един от оцелелите в града казва:

Мъж:

“Всички водопроводи в града са разрушени, единственият резервоар за вода е пробит. За ядене ни е останало само онова, което сме успели да спасим, но то ще стигне най-много за още ден-два. Има много хора, засегнати от земетресението, а много малко помощ. Помощта тук идва само за вече загиналите – казва той с горчивина – но не и за оцелелите.”