Кибернетичният Джихад

Трябва ли да се приемат насериозно заплахите в Интернет? – Германският вътрешен министър Волфганг Шойбле в момента размишлява на глас върху това, дали държавата може да чете в личните компютри на терористите като част от превенцията на терористични актове. И това, което министърът установява, е че докато тероризмът наистина представлява сериозна опасност за демократичните общества, липсват правните аргументи за адекватни действия срещу това явление.

Шефът на германските социалдемократи Курт Бек е против това, властите да се ровят в банковите сметки и други данни, напр. на данъчните власти. “Когато се размие границата, която гарантира недосегаемост и защита на данните в персоналните компютри, тогава са прекрачени всякакви допустими граници”, възмущава се Бек. Също и федералният президент Хорст Кьолер приглася в хора на несъгласните с методите на вътрешния министър.

Личните данни в личните компютри – това е необятно поле от информация – от любовните писма, през каталозите с колекции от пощенски марки до снимки с детско порно. И това далеч не е всичко, защото днес Интернет служи и като средство за обучение на терористи. Кибер-пространството, кибер-престъпността и кибернетичният Джихад днес се преплитат. Разузнавателните служби по света наблюдаваха безучастно, как лидерът на ал-Кайда в Ирак 0- Абу Мудаб ал-Заркауи излъчваше в интернет сцени с обезглавявания, как издаваше указания към разклоненията на организацията, и как въпреки всичко това съумяваше да остава анонимен през цялото време.

В същото време интернет служи и като платформа за привличането на млади кадри, които да насъсква с омраза, ненавист и пропаганда напълно свободно от какъвто и да било правителствен контрол. Така възниква визията за глобалното мюсюлманско движение срещу Големия Сатана в лицето на консервативните правителства в арабския свят и западния свят, който ги поддържа.

Година след атентатите от 11 септември 2001 в САЩ Вашингтон определи по следния начин новите опасности: оръжията за масово поразяване, тероризмът и непредсказуемите страни. През 2004 година и европейците излязоха с подобна доктрина за новите заплахи, а междувременно към тези каталози си проправи път и една друга заплаха – кибернетичната война.

Кибер-пространството е необятна територия, която обикновено не подлежи на правителствен контрол. Американските специални служби са единодушни, че “в ерата на интернет е много по-лесна организацията на радикални елементи с цел извършване на изненадващи нападения, како в същото време организаторите, изпълнителите и техните помагачи остават скрити за обществото.”

Така скалата на ужаса е отворена нагоре. Германия, която се показва като несолидарна със съседите си, може и да си затвори очите, и да третира тези нови заплахи като безобидни. Докато един ден не се окаже, че е станало късно. Трябва да благодарим на вътрешния министър за това, че дори и като чисто служебно задължение той все пак прави така, че поне малко да нарушава спокойствието и съня на тези хора.