Китай - реформи

"Истината трябва да се търси във фактите" - с тези думи преди 25 години Дън Сяопин положи началото на своята политика на стопанско и политическо отваряне към света. След хаоса на културната революция, след самоналожената многолетна изолация Китай се нуждаеше силно от доза реализъм. В Япония, Южна Корея и Югоизточна Азия бе натрупано огромно благосъстояние. В Китай обаче идеологическите наочници спъваха стопанския напредък. Предпазливото въвеждане на пазарноикономически елементи се концентрира първоначално в земеделието и за много късо време даде явни резултати - просто бяха освободени производителните сили на стотици милиони китайски селяни, сковавани в продължение на десетилетия. Изведнъж стана препоръчително да бъдеш богат. По онова време Китай бе обвят не само от вятъра на стопанските реформи. Това беше и краткотрайната ера на "стената на демокрацията". Всеки ден пред стенните вестници се трупаха огромни тълпи хора, за да узнаят последните вести и развития. На тази легендарна "стена на демокрацията" в центъра на Пекин окачаше своите стенвестници и дисидентът Вай Чжанши. Той обясняваше, че модернизацията на Китай има смисъл само ако е свързана с демокрация и свобода. За разлика от стопанските реформи обаче "стената на демокрацията" се оказа само една съвсем къса фаза на калкулирана толерантност. Тя послужи на Дън Сяопин, за да се справи със своите политически противници, които виждаха дори само в стопанските реформи непростимо предателство спрямо заветите на Мао. Още през март 1979 Дън поде кампания срещу либералите и реформистите. Най-строго бяха наказани дисидентите. Вай Чжанши бе хвърлен в затвора с присъда от 15 години. Оттогава Китай се опитва да балансира между стопанските реформи и политическото мъртвило, придържайки се към модела, зададен от автократично управляваната град-държава Сингапур. Не без успех: 250 милиона китайци използват днес джиесеми, превръщайки своята страна в най-големия световен пазар за този артикул. В района на Шанхай се движи свръхбързият влак Трансрапид, а Волксваген продава повече коли в Китай, отколкото в Германия. Само че под бляскавата повърност кипи. В съответствие с указанията на Дън Сяопин някои китайци забогатяха - някои дори много. Особено голямо богатство натрупаха онези, които се възползваха от връзки с политически силните на деня. 800 милиона китайци нямат обаче и помен от това богатство. Все повече хора се чувстват жертви на модернизацията. До ден-днешен не съществуват обаче законни канали за недоволството им. Всеки опит за създаване на организация извън КП се смазва още в зародиш. Който се осмели да надигне глас в днешен Китай бива репресиран също така жестоко, както Вай Чжанши преди 25 години. *