1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Китай стъпи на Луната

Петер Щурм
4 януари 2019

Успешното кацане на китайска сонда на обратната страна на Луната показа, че Китай е световна сила в космическата надпревара. Тепърва ще видим дали ще издържи на конкуренцията - и в Космоса, и на Земята.

https://p.dw.com/p/3B1uF
China Mond-Rover Jadehase 2
Снимка: picture-alliance/XinHua/CNSA

Външният наблюдател трудно може да оцени научната стойност на успешната китайска експедиция до Луната. Спечеленият престиж обаче не може да бъде оспорван, въпреки че Китай каца на Луната няколко десетилетия след американците и руснаците. Но с успешнато кацане на обратната страна на Луната Китай постигна нещо, към което се стреми упорито отдавна. Страната се изправя на равна нога със "старите" космически сили. Това е логичната последица от една политика, която трябва издигне Китай до световна сила във всички сфери. Една "истинска" световна сила днес трябва да присъства и в Космоса.

Китай отдавна се стреми към такова присъствие под формата на космическа станция, с каквато европейци, американци и руснаци отдавна разполагат. Трите космически сили вероятно не биха имали нещо против китайско участие в техния проект. Това участие обаче не може да се толерира с разбиране към едно правителство, което у дома проповядва все по-агресивен национализъм, а във външнополитически план предпочита соловите акции. Китай стартира общи проекти с други държави само при положение, че сам поема командването. Това е и политическата поука. Сътрудничеството с Китай е възможно. То трябва да бъде възможно. Сътрудничеството е в интерес и на Китай. Пекин все още не разполага с такава мощ, че да може да определя всичко и навсякъде.

Всеки "партньор" на Пекин обаче трябва да е наясно, че Китай ще се съобразява с неговите интереси само периферно. Да се оказва влияние върху китайската политика ще става все по-трудно. И това е структурен белег за една политическа ситуация, в която една сила се намира сякаш в постоянен възход. В този смисъл отдавна трябваше да се предвиди, че това ще се случи. Политиците обаче явно имат проблем да разпознават нещата, които се очертават на хоризонта. Затова няма смисъл да тъгуваме постфактум по някакви пропуснати шансове. Много повече всички трябва да се стремим към възможно най-голямо единство в подхода към Китай. И международната космическа станция е добър пример в това отношение. Ще видим дали Китай ще издържи в дългосрочен план на конкуренцията с всички останали. И в Космоса, и на Земата.

Петер Щурм, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH,  Frankfurt am Main

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата