1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Кишинев няма повече да чака“

25 юли 2005

Приднестровският конфликт тлее нерешен от десетилетия

https://p.dw.com/p/AtVS
Владимир Воронин - шеф на молдовската комунистическа партия и държавен глава
Владимир Воронин - шеф на молдовската комунистическа партия и държавен главаСнимка: dpa

С неочаквано остри думи молдовският президент Владимир Воронин наскоро обяви, че Кишинев ще седи и ще чака, докато в Приднестровието най-после се извършат някои промени. Република Молдова нямала намерение да наблюдава, как отцепническия регион от лявата страна на Днестър, където не живеят и половин милион души, се превръщал в обект на чужди геополитически игрички.

Преди това изказване на президента, в продължение на седмици в молдовския парламент беше дискутиран така наречения закон за Приднестровието, с чиято помощ конфликтът, траещ вече повече от десетилетие , да бъде решен. Само че законът се оказа далеч не толкова недвусмислен, колкото коментарите на Воронин по него. Депутатите се обединиха около един блед закон, даващ особен статус на населявания предимно от руснаци и асимилирани украинци регион на Приднестровието. По- конкретни решения ще бъдат взети, след като на другия бряг на Днестър на власт дойде правителство, което да е демократично избрано. Бъдещото демократично Приднестровие трябва да подчини своята съдебна система и администрация на централната власт на Молдова, но ще има право на свой собствен парламент ,наречен Върховен съвет – това е предвидено в закона.

На едно важно за многото проруски настроени жители на Приднестровието опасение - не се обръща обаче никакво внимание в документа. Става дума за това, че тези хора се чувстват принадлежни и обвързани с руската култура, докато молдовските – т.е. румънски влияния – са нежелани. Една от причините за кървавите изстъпления през 1992 година бяха страховете на на славянското мнозинство в Приднестровието, че доминиращата молдовска народностна група може да предизвика присъденияването на бившата Съветска република към Румъния. Вярно, че отдавна вече никой важен политик в Кишинев не е издигал подобно искане, само че в някои от предложенията за решаването на конфликта се яви идеята, на Приднестровието да се даде право, на референдум да определи въпроса за несзависимостта си, в случай на молдовско-румънско обединяване. Украинският президент Юшченко в своя план за решаване на конфликта също предложи референдум за определянате на Приднестровието, ако то желае да се присъедини към друга държава.

Съвсем ясно е, че след поемането на властта в Украйна, Юшченко се опитва да внесе динамика в задънената ситуация в Приднестровието. Това е в интерес и на Киев, защото разразилия се през 1992 година за няколко седмици кървав конфликт, и останал нерешен и до днес, е нещо повече от регионален етюд. На територията на Приднестровието се намира най-големият оръжеен лагер в света, заложен от времената на СССР за подсигуряване на югозападния фланг на тогавашната империя. Според данни от Русия и от ОССЕ, на това място са разположени над 40 000 тона военно оборудване. Близо половината от него притежава Русия, която разположи войски на територията на Приднестровието и до днес не ги е изтеглила въпреки протестите на Кишинев.

Затова в предложения от Юшченко през април в Кишинев седемточком план за решаването на конфликта, демократизацията на Приднестровието се поставя на първо място. Предвидени са демократични избори, които според Юшченко – да бъдат наблюдавани от представители на Русия, на ЕС, на САЩ и на Съвета на Европа. Юшченко предлага също, доминираните от руснаци мироопазващи сили по вътрешномолдовската граница да бъдат заменени от международен контингент военни и цивилни наблюдатели под егидата на ОССЕ. На това пък Москва се противи – по разбираеми причини. Освен това Киев обявява, че е готов, да приеме международна мисия от контрольори, които да следят потока на стоките от и за Приднестровието. Целта на подобна акция е да се потвърдят или опровергаят слуховете за тъмни сделки с оръжие, осъществувани от региона на Приднестровието. С това свое предложение Юшченко вече среща и подкрепа: при посещението си в Киев, върховният представител на ЕС за външната политика Хавиер Солана наскоро изрази съгласието на Брюксел, да подкрепи подобна мисия.