Класикът-бунтар
10 ноември 2009
Фридрих Шилер отдавна вече не е сред най-продаваните автори. Дори от германските учебници е почти изчезнал. Имена на улици, училища, сгради обаче още свидетелстват за времената, когато името му е било в устата на всички, стиховете му са били рецитирани, философските му текстове обсъждани. Шилер е особено популярен в средата на 19 век - времето на литературните провокации, на демократичните революции по пътя към създаване на нови национални държави. Именно по това време - през 1859 година - се празнува 100-годишнината от рождението на Шилер.
Опиянение по Шилер
"Дори в най-малките градове са отбелязвали събитието, и то преди всичко спонтанно. Било е като опиянение. Трябва да кажем, че това е бил най-големият масов празник в Германия през 19 век", разказва историкът от Кьолн Ото Дан и подчертава, че опиянението, за което говори, е имало политически характер. Едва десетина години са минали от провала на революцията от 1848 година. Германия все още е управлявана от князете. Идеята за единна национална държава обаче все още е жива.
Именно Фридрих Шилер е смятан по онова време за водеща фигура в съпротивата срещу властващия абсолютизъм. "Фридрих Шилер се превръща в легенда още приживе. Неговите пропити с мисълта за свободата пиеси разбунват обществото и впечатляват зрителите. И то не само на територията на германските княжества. Шилер е писал драми за едни от най-важните събития в Европа. Дон Карлос за Испания, Вилхелм Тел за Швейцария, Мария Стюарт за Англия. А когато умира, остава незавършен "Деметрий" за Русия", разказва историкът Ото Дан.
Оръжие в ръцете на политиката
През 20 век името на Шилер се превръща в инструмент за националистическа пропаганда, главно от страна на националсоциалистите. След края на Втората световна война двете Германии започват спор за културното наследство на Шилер. И това не е никак чудно, имайки предвид, че на територията и на ГДР, и на ФРГ се намират важни места, свързани с името на поета.
"През 1955 година, в годината на смъртта си, Томас Ман е поканен да изнесе лекция както в едната, така и в другата Германия. Той приема и двете покани. Първо в Щутгарт, след това във Ваймар. И то изнасяйки една и съща лекция", казва Дан.
Плакатната употреба на Шилер е сходна. Но творчеството му преживя и края на разделението на Германия. Нови постановки на пиесите му продължават да се играят по световните сцени и до днес. Политиката може да употребява и дори да злоупотребява с изкуството, но опитът учи, че стойностното изкуство обикновено надживява бързотечната политика. Фридрих Шилер е добър пример за това.
Автор: К. Рабиц, Е. Видински/Редактор: Д. Попова-Витцел