1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Когато Германия премахна срамния параграф 175

8 юни 2019

Преди 25 години Германия премахва параграф 175 от Наказателния кодекс. Оттогава хомосексуалните контакти между възрастни вече не се преследват от закона. Как се стига до революционната за онова време промяна?

https://p.dw.com/p/3K3pT
Gehaltsreport 2018
Снимка: picture-alliance/dpa/O.Berg

През 1994 г., когато Нелсън Мандела става първият чернокож президент на ЮАР, когато тунелът под Ламанша между Великобритания и Франция е пуснат, когато Джордж Форман си осигурява титлата на световен шампион по бокс, в Германия също се случва нещо историческо.

За Манфред Брунс, хомосексуален бивш федерален прокурор, то е много повече: от десетилетия той се бори за премахването на параграф 175 от Наказателния кодекс (НК), което се случва на 11 юни 1994 - тогава срамният текст, останал още от кайзерово време, е заличен.  

Спазван стриктно от нацистите

С това се слага край на продължилото над един век преследване на хомосексуалните. Едновременно с основаването на Германския райх през 1871 година параграфът е приет като мярка срещу "неестествените интимни връзки" между мъже, което деяние се наказва със затвор до 6 месеца. Националсоциалистите прилагат много строго мярката и дори я затягат още повече. Така една целувка или един похотлив поглед са били напълно достатъчни, за да се озовете зад решетките за хомосексуално поведение. За по-тежките случаи - при "истински разврат" - присъдата е достигала дори до 10 години лишаване от свобода.

Паметникът в Берлин, посветен на преследването на хомосексуалните по време на националсоциалистическия режим в Германия
Паметникът в Берлин, посветен на преследването на хомосексуалните по време на националсоциалистическия режим в ГерманияСнимка: picture-alliance/dpa/D. Hofmann

След войната новосъздадената Федерална република възприема националсоциалистическата версия на параграфа (ГДР се връща към първоначалния текст) и с помощта на т.нар. нацистки "розови списъци" след 1949 г. са организирани над 100 хиляди съдебни процеса срещу хомосексуални. В голямата си част те приключват с осъдителни присъди. 

ГДР дава пример на Запада

"Ако не беше Обединението, никога нямаше да се стигне до премахването на този параграф", казва Манфред Брунс. На проведената тогава кръгла маса именно смятаните за твърде изостанали източногерманци се застъпват за това, параграф 175 от НК и забраната за аборти да не са част от правния мир на федералната държава. По онова време и германското общество вече е узряло за такава промяна, но не и политиците от ХДС и ХСС, казва Брунс. "Това, което в съседни страни като Франция и Холандия се възприемаше като нещо нормално, не се вписваше изобщо в мирогледа на консервативните сили в Германия. Много от тях се опасяваха, че хомосексуалността може да се разпространи като горски пожар". Така параграф 175 от НК в крайна сметка остана в сила цели 123 години.

Личната история на Манфред Брунс олицетворява може би най-добре дългия път, който хомосексуалните хора в Германия е трябвало да извървят в тяхната борба за равни права. Брунс е роден в германския град Линц на брега на Рейн през 1934 година в семейство на католици. Десетилетия наред прокурорът крие хомосексуалните си наклонности, жени се и става баща на три деца. Изгражда успешна професионална кариера и става федерален прокурор във Федералния съд в Карлсруе.

Така започва дългата битка

През 1983 г., когато партията на канцлера Хелмут Кол печели убедително изборите за Бундестаг, гръмва аферата “Кислинг” - 4-звездният генерал и заместник-главнокомандващ на войските на НАТО в Европа Гюнтер Кислинг е обвинен в хомосексуалност.

По това време Брунс вече е разкрил пред съпругата си, че е хомосексуален, и решава да каже истината и в службата. Неговият началник, главният прокурор Курт Ребман, обаче не проявява никакво разбиране и премества Брунс в друго съдилище с аргумента, че неговото сексуално поведение представлявало "риск за сигурността". 

Една година по-късно цяла Германия научава, че Манфред Брунс е хомосексуален. Прокурорът е поканен в телевизионно токшоу, а на следващия ден вестник "Билд" излиза със заглавие: "Федералният прокурор Брунс признава: аз съм гей!" 

Премахнатият параграф 175 от НК
Премахнатият параграф 175 от НКСнимка: picture-alliance/ dpa

Така започва и битката на Манфред Брунс срещу срамния параграф, той става говорител на Асоциацията на лесбийките и гейовете в Германия, а през 1994 г. бившият президент Роман Херцог го удостоява с Федералния кръст за заслуги.

"Това е страхотно"

Дори и днес Манфред Брунс, който живее щастливо с партньора си от 26 години, все още работи за ЛГБТ-асоциацията като правен съветник. Мотивацията за неговият ангажимент остава една и съща през всичките години: "Трябваше да направя нещо, за да не се повтаря моята история."

Днес Манфред Брунс най-накрая е постигнал целта си. Даже може би и повече: "През 1989 г. за първи път поискахме бракът да бъде разрешен за всички, постигнахме го през 2017 година. Днес в Германия хомосексуалността не е пречка да станеш дори и министър, което е страхотно", не крие радостта си от това Манфред Брунс.

Още по темата - в това видео: