Кое е общото и кое различното в два процеса срещу атентатори
10 декември 2008
Поведението на обвиняемите в двата процеса е максимално различно. Тези от Гуантанамо са готови да се признаят за виновни. Те застават зад действията си, гордеят се с тях и нищо друго не би могло да ги извади от равновесие освен варианта да гният в затвора, а не да получат смъртна присъда, превръщайки се в мъченици. Доживотна присъда получи ливанецът, който беше изправен на съд в Дюселдорф заради поставени от него и съучастника му преди две години бомби в два германски влака, които за щастие не избухнаха. И в този случай
от покаяние няма и следа
Обвиняемият обаче обясни, че нарочно направил бомбите така, че да не избухнат и да не убият хора. За него било важно да покаже гнева си от публикуваните в Дания карикатури на пророка Мохамед. Съучастникът на осъдения в Дюселдорф атентатор успя да избяга в Ливан, където получи 12 години затвор. Сега обаче той заяви, че се отказва от показанията си, защото били дадени по време на изтезания.
Разбира се, в двата случая става дума за различни по мащаби престъпления. В Гуантанамо са стряскащи с фанатизма си ислямисти. В Дюселдорф е дребният бомбаджия, който се опитва да манипулира правовата държава, същата онази, която искаше да изплаши. А това е все едно да молиш за пощада, след като си убил родителите си, защото си останал сирак.
Дюселдорфските съдии не се оставиха да бъдат подведени: този, който слага бомби във влака, не може да бъде оневинен. Това, естествено, не означава, че той няма право на адвокатска защита, на честен процес.
Гуантанамо - срамно петно
В Гуантанамо обаче честният процес е поставен под въпрос. И това, макар през последните седмици правителстото на Буш да демонстрира желание за спазване на правото и закона. В цял свят Гуантанамо символизира срамно за Америка петно. На това мнение, впрочем, е и бъдещият американски президент Барак Обама.
Вашингтон обаче има да извърви труден път, докато се освободи от това петно. Няма съмнение: организаторите на атентатите от 11-ти септември трябва да бъдат наказани, макар че дори един справедлив процес не би могъл да предотврати бъдещи атентати. За това са нужни други превантивни мерки. А за тях в съдебната зала е прекалено късно.