Кой има интерес от убийството на Литвиненко?

Защо след десетилетие относително спокойствие изведнъж отново има очебийно много сензационни атентати в Москва? Защо журналистката Ана Политковская трябваше да умре? Кой отрови бившия агент Александър Литвиненко, който отдавна живееше далеч от Русия и далеч от шумното обществено внимание? Защо руски милиардер и парламентарен депутат катастрофира тези дни в Южна Франция? Защо един превъзходен професор по икономика и неуспял министър-председател, който е само на 50 години, изведнъж се чувства смъртно болен? Списъкът на мистериозните случаи във и около Русия е дълъг и съвсем не пълен.

Има безброй показания на свидетели, следи, подозрения, съзаклятнически теории и съмнения. Те сочат във всички посоки: към Кремъл и критиците на Кремъл, към руските тайни служби и олигархията, към руските политически стратези и антируските провокатори. Объркването е търсено. Ако всички са могли да бъдат, накрая никой не е. Понякога й се искало времето на Студената война да се върне, жалва се шефката на тайните служби в последния филм за Джеймс Бонд. Като че ли в реалността действително здраво се работи по този въпрос, би казал човек. Британците откриват все повече улики за това, че руските тайни служби са замесени; Москва пък изтъква, че не би рискувала да развали добрите си отношения с Великобритания заради незначителен, изхвърлен агент. Това звучи разбираемо. Но дали пък не се стреми точно към това? Дали нещата няма да станат малко по-ясни, ако зададем въпроса не кой е извършителят, а кой има полза от убийството?

Лично Владимир Путин със сигурност няма полза от загадъчното развитие на нещата. В това отношение може да му се вярва. Признават го и най-големите му критици. Путин обаче е вече, така да се каже, амортизиран. През 2008 в Русия ще бъде избран нов президент. Както по времето, когато Путин смени Йелцин, политическият елит на страната очевидно се опитва да организира контролирана смяна на властта. Случайно ли е, че и сега нещата се случват две години преди предстоящата смяна?

Че не са изключени компликации, е опасение, върху което в Москва вече интензивно се дискутира. Никой не подстрекава страха от тотален хаос така много, както бившият телевизионен водещ Доренко, публикувал апокалиптичен роман със съмнителна литературна стойност под заглавие “2008”. Неотдавна обаче и сериозни политолози предпредиха, че не са изключени варианти от рода на “оранжевата революция” в съседен Киев. Това може да се случи, предупреждават експертите, ако елитът в Кремъл се изпокара по въпроса за наследника.

Преди всичко тайните служби имат интерес въпроси за бъдещите алтернативи на Русия изобщо да не се задават. Бившите им шефове заемат днес ключови постове на властта и искат да си останат на тях. Дори и кадрите на тайните служби да не са инициатори и организатори на настоящата вълна от престъпления – убийства, инциденти, разстройства, - те все пак имат интерес от въпросните мистериозни случаи. Могат да използват бившите агенти като мозаечни камъни по пътя към целта: путинизма без Путин, осигуряването и легализирането на още години неограничена власт на тайните служби.

Никой от засегнатите досега от престъпленията и катастрофите не би бил наистина в състояние да стане опасен за властващите. Но съдбата им по ефективен начин сплашва всички онези, които се осмеляват да хвърлят предизвикателства на Кремъл. Който рискува много, излага на опасност живота си, такова е ясното послание. Същевременно и без друго в обществения климат се налагат гласове в полза на “твърдата ръка” на държавата и органите на сигурността. Нека си припомним, че икономическият хаос и етническите напрежения преди десет години бяха несъмнено по-драматична. Но и тогава това беше ситуация на несигурност и дълбоко объркване, при която Путин и неговите хора дойдоха на власт в Русия.