Кой какво губи и печели от третия вот на недоверие на кабинета "Станишев"?

Бедствената ситуация в България през пролетта на 2006 година бе първият повод за вот на недоверие към кабинета на социалиста Сергей Станишев. Този вот не успя, и би било истинско чудо да успее при сегашната тройно подсигурена конфигурация в парламента, но по-важното е, че бедствията в държавата продължиха. Напрежението в системата на здравеопазването докара на управляващите втори вот на недоверие година по-късно, през март 2007, но и това изпитание беше преодоляно от тях с лекота. Лошото е, че безобразията пак продължиха, и продължават до днес. Затова не трябва особена прозорливост, човек да се ангажира с мнението, че и третият вот ще последва съдбата на първите два. Но по-важното е, че нищо няма да се промени към по-добро – кучетата ще полаят, полят пък ще спрат, а керванът ще продължи да си върви.

С това не искам да омаловажавам мотивите за поискания вот на недоверие. Точно обратното – особено на фона на безобразието, което вече повече от месец държи децата навън на улицата вместо в класните стаи, изглеждат разбираеми действията на опозицията. Но и този път вълненията ще отшумят, а всичко ще си продължи както си знаем – нито ще се промени нещо реално в българското образование, освен може би заплатите на учителите, нито след вота управляващите ще се събудят с чувството, че са длъжници на системата, и че трябва да направят нещо, за да предотвратят нейната гибел.

Криза с тежки последствия

Това, което наблюдаваме сега около стачката на учителите, представлява най-сериозната криза в българското образование от началото на промените. Тази криза обаче не съществува изолирано, сама за себе си, и със сигурност ще има тежки последствия. Факт е също, че сегашното правителство нито иска, а още по-малко знае какво трябва да прави в сектора на образованието, което очевидно не е приоритет за него. Важни управленски решения се отлагат, реформите са блокирани, а единственото, което се случва все още, е закриването на училища и съкращаването на учители. Системата продължава да е силно централизирана, както по времето на социализма, а на училищата не им се дава никаква възможност за самостоятелност или инициативност. Сега решенията се вземат в нечии кабинети от хора, които вероятно не помнят, откога не са стъпвали в класна стая или училищен двор. Съгласете се, че не това е пътят за повишаване качеството на образователния продукт в България.

Няма безплатен обяд

Неадекватното поведение на управляващите и особено цинизмът на двамата ресорни министри Вълчев и Орешарски добавят финалните щрихи към общата нерадостна картина. И тяхното оттегляне от преговорите с учителските синдикати не може да измие ръцете на управляващите. Когато си допуснал да обезлюдеят класните стаи, когато с действията си показваш пренебрежително безразличие към проблемите на цялата образователна система, и когато си играеш с нервите и търпението на родителите, все си мисля, че жертвата трябва да малко по-голяма от изтеглянето на двама министри от някакви преговори. Но жертвата няма да бъде дадена и с вотове на доверие. Те само сплотяват управляващите и им дават възможност да стегнат редиците си в очакване на следващото подобно изпитание.

Губещ е обществото

Що се отнася до вносителите на вота, те ще си получат своите 5 минутки слава, учителите – своите 600 лева, а управляващите – своите 6 месеца спокойствие до следващия вот на недоверие. С други думи – всички актьори в този политически водевил печелят и ще си получат своето. Големият губещ отново ще бъде обществото, т.е. ние и децата ни, които ще продължат да растат в една прогресивно разрушаваща се система. А това е прекалено голяма жертва, която може да си позволи България.