Колебливият реформатор

Макар и да е син на основалия държавата Абдул Азиз, новият крал Абдула на младини не получава солидно образование. По онова време Саудитска Арабия все още е дива пустинна страна, чиито жители ни най-малко не подозират, какви богатства ще бъдат скоро открити под пясъците. Абдула не е сред любимите синове на Абдул Азиз – братята Зудейри, родени от една и съща майка, първата сред много жени на краля-баща и поради това най-силната фракция в труднообозримата широко разклонена династия. Така че е по-скоро изненадващо, когато Абдула е обявен от крал Фахд за престолонаследник и след претърпяния от Фахд инсулт през 1995 год. фактически поема властта. От страна на братята Зудейри първоначално се проявява съпротива, но Абдула съумява да се наложи.

От този момент нататък той определя собствените си приоритети: докато крал Фахд залага на тесния и почти безпрекословен алианс със САЩ, Абдула първоначално разпределя акцентите по по-различен начин: по времето на крал Фахд Саудитска Арабия подкрепя муджахедините в Афганистан срещу силите на Съветския съюз, пак по времето на Фахд в Саудитска Арабия са разположени войски на САЩ и започва враждата между Осама бин Ладен, саудитската династия и САЩ. Абдула не може да сложи край на тази вражда, но успява с дипломатически умели ходове да отпрати американските войски от страната. Още през 1997 год. успява по типично ориенталски начин да подготви Вашингтон за целта, разказвайки на тогавашния държавен секретар Мадлейн Олбрайт приказката за овчаря, който си набавил скъпоструващи кучета, за да пази стадото, но които се наложило да изхранва с част от овцете, докато не решил само да пази и брани стадото.

Едва във връзка с Втората иракска война на Джорд Буш – син на Абдула се удава да накара САЩ да разпуснат базите си, но същевременно балансира с това, че не допуска отношенията с Вашингтон да претърпят още щети. След 11-ти септември 2001 тези отношения са в перигей, защото повечето от извършителите на атаките в Ню Йорк и Вашингтон са родом от Саудитска Арабия, а в САЩ се разпространяват генерални подозрения спрямо араби и особено срещу саудитските. Разярени много саудитци напускат САЩ и дори изтеглят от там авоарите си. Абдула успява да спаси отношенията, водейки реалистична политика и потърсвайки пряк контакт с президента на САЩ, представя страната си като надежден партньор в петролния бизнес и решително воюва с тероризма. При това от полза му е, че в началото на 60-те години е главнокомандващ на саудитската Национална гвардия, която превръща в боеспособен род войска. Тази гвардия сега е на първата линия при акциите на спец-части срещу терористите в Саудитска Арабия. Освен това през март т.г. Абдула свика международна конференция срещу терора в Рияд и оповести, че ще изгради и финансира научно-изследователски център срещу тероризма.

Отдавна вече Абдула се ползва и със солиден международен авторитет. Между другото и поради това, че преди три години извоюва пред Арабската лига в Бейрут мирен план за прекратяване на израелско-палестинския конфликт, но също така защото проявява готовност да подкрепи умерени политически сили в арабския свят, а започна и макар колебливи, но все пак първи стъпки към реформи в страната. Така например през пролетта в Саудитска Арабия се проведоха първите общински избори, а следващия път право на глас се обещава и на жените. Бавно и предпазливо Абдула променя страната си, тъй като е наясно, че в дългосрочна переспектива и Саудитска Арабия няма да може да противостои на натиска и исканията на гражданите за повече свободи и политическо участие в управлението.