Коледните празници са време за размисъл...

Защо Бог, ако все пак съществува, допуска унищожението и опустошението? Защо не отсече пипалата на злото? Това е един въпрос, пронизващ цялата човешка история - въпросът, с който са се борили Лутер, Лайбниц и Кант. Кога изобщо е мил с нас този Бог? Изглежда само по Коледа. Това е времето когато Бог е още детенце. Коледа е празникът, на който Бог се смалява, за да могат хората да проумеят, че преодоляването на причинените от тях катастрофи не трябва да се хвърля на Божия гръб. В този смисъл Коледа е нещо сериозно. От нас се иска много: orare et laborare - да се молим и да работим за един по-добър свят.

Доста по-земен е коментарът на "Ди велт":

В коледното си слово президентът Йоханес Рау напомня за дълбоките промени, от които е обхваната Германия и които безпокоят хората. Той предупреждава също да не се допусне общественият живот да се окаже под доминацията на икономизма и ефикасността. Рау е прав като напомня за значението на човешката ангажираност и солидарност. Само че тонът на словото му не ни допада. Досега само се говори за дълбоки промени, такива обаче все още не са настъпили. Точно това е проблемът на Германия - че твърде дълго живяхме със самозаблудата за неограничените възможности. Сега пробуждането започна - но това е само началото. Подеха се някои реформи, които все още не са осъществени на практика. Интересно как ще реагират хората когато догодина се прояви началният ефект от тези решения. Политиците трябва да продължат да действат решително. В този смисъл заявленията от последните дни за задълбочаване на данъчната реформа, включително разграждане на субсидиите на широк фронт, са правилни - колкото и да ни е трудно да им повярваме.

"Франкфуртер рундшау" пише:

Както винаги в преходни времена, отминаването на познатото се вижда по-ясно, отколкото контурите на новото - особено в страна като Германия, където трудно се развиват положителни концепции за бъдещето. В този смисъл повикът "Да си стиснат е шик" е подходящ израз на духовното настроение на нацията: неуверени, подплашени от бъдещето, в голяма степен уморени от политиката ние губим желание за онова, което така дълго ни убеждаваха, че ще удовлетвори всичките ни нужди: потреблението. Въпреки това, разколебани от икономическите промени, ние май се нуждаем от трескавия начин на живот и красивите обещания на рекламата. Обществото на благосъстоянието се сбогува, давайки купон на дъмпингови цени. Желателно би било след като се съвземе от махмурлука то отново да намери покой, за да види какво още може и желае да постигне. И то не само по Коледа.

Ще завършим предколедния преглед на германския печат с мнението на "Вецлаер нойе цайтунг": Чувството, че в последна сметка политическите акценти са разставени справедливо, е основната предпоставка, за да може Германия догодина да продължи смело по пътя на реформите. Политиците от всички лагери трябва да се съобразяват с това когато се захванат с планираната голяма данъчна реформа, а също така и с въпросите, засягащи пенсиите и здравеопазването. В началото на управлението на това правителство, канцлерът Шрьодер, заедно с Тони Блеър, говореше много за "третия път", онзи между чистия икономизъм и държавата като застрахователно дружество. До този момент Шрьодер не е доказал обаче, че има сериозни намерения по този път.