Коментар за близкоизточната обиколка на германския външен министър Йошка Фишер

Йошка Фишер явно няма да има много нови неща за казване във връзка с пътуването си из Близкия изток пред колегите си от ЕС, когато утре, четвертък, започнат тридневната си информационна среща в Маастрихт. Уталожването на израелско-палестинския конфликт, което се окачествява от германския външен министър като едно от условията за мир в региона, продължава да изглежда непостижимо. От една страна няма признаци за някакви истински реформи в палестинската автономна власт и същевременно израелските гранични заграждения също са препятствие за пътната карта към мира. Освен това в последния ден от обиколката на Фишер избухнаха две бомби в автобуси в южен Израел, бяха дадени жертви, което отново нажежи обстановката в района.

Единственият проблясък на надежда за възможно намаляване на напрежението, както изглежда, е планът на израелския премиер Ариел Шарон да изтегли от ивицата Газа около 7500 колонисти заедно со храняващите ги войници. Въпреки масивната съпротива от собствената партия Шарон възнамерява да се придържа към тази едностранна инициатива и да я осъществи до края на 2005 год. Той току що предложи план-график за изтеглянето. Това изтегляне би могло да доведе до поврат на мирните преговори, смята и германският външен министър, но само ако нещата не приключат с Газа.

Защото целта на пътната карта на близкоизточния квартет, състоящ се от САЩ, ООН, ЕС и Русия, е образуването на две независими държави, при което палестинската да не се ограничава само с ивицата Газа, а включва и окупирания от Израел Западен бряг. За напускане на тази територия обаче и дума не става, точно обратното: голяма част от 150-те израелски селища с над 220 хиляди еврейски колонисти продължават да се разрастват с одобрението на правителството на САЩ, което в случая не се изявава като честен посредник, а все повече представлява експанзионистичната политика на Израел.

Европа е принудена да разчита, САЩ да поемат в свои ръце кормилото в Близкия изток, призна Фишер по време на близкоизточната си обиколка. От друга страна кризите в региона засягат и Европа като непосредствен съсед на арабските страни. Ето защо европейците имат интерес да се намесват в името на собствената си сигурност. Ала за да може изобщо да се оказва някакво влияние върху полтиката на Израел, първо трябвало да се опита, да се разгради израелското недоверие, задълбочило се допълнително след засилването на антисемитизма в редица европейски страни.

При това успешни преговори с Иран биха могли да се окажат полезни, със страната, която Фишер този път не беше включил в маршрута на обиколката си, но която бе често споменавана. Както европейците така и израелците са все по-загрижени във връзка с иранската ядрена програма. Започването на надпревара в ядреното въоръжаване в региона е кошмар и за Фишер. От европейците сега зависи да се избегне превръщането на този кошмар в действителност. По думите на Йошка Фишер Великобритания, Франция и Германия са непосредствено преди постигането на споразумение за доставката на ядрени технологии за цивилни цели на Техеран. Гаранцията, че тези технологии са за мирни цели, би доказала на Израел, че европейската дипломация не само критикува за грешки, но има и реален