Коментар за избора на Гюнтер Верхойген за вице-президент на Комисията на ЕС
13 август 2004
Не, Барозу не искаше да има ”супер-комисар” в екипа си. Не трябвало да има комисари първа и втора класа, даде португалецът да се разбере още преди няколко седмици. А това, колкото и да са разочаровани някои членове на германското правителство, беше умно решение. Защото именно сега, когато комисията нараства вследствие на разширяването на 25 члена, неравенството в този орган би могло да предизвика ненужни спорове в него.
Гюнтер Верхойген беше една от най-изтъкнатите личности в досегашната комисия, чиито мандат изтече. Той несъмнено се справи добре със задачите си като комисар по разширяването. Нито една от страните-кандидатки не може да се оплаче от неравнопоставено третиране. По време на присъединителните преговори Верхойген не носеше "”германски очила”, а винаги се изявяваше като европеец. Точно така, както би трябвало да се изявява комисар на ЕС според длъжностната характеристика.
На самия Верхойген няма защо да му се напомня, че не бива да представя в Брюксел национални интереси. Това обаче с пълна сила може да се напомни на онези, които им се искаше да го видят в ролята на супер-комисар. Защото зад това описание се крие мисълта, Германия вместо компенсация за това, че се отказва от втори пост, да се сдобие с влиятелен комисар в Брюксел. Не на последно място за да се демонстрира на германското население, че ето, видите ли, отнеха ни нещо, но затова пък ни обезщетяват. По този начин обаче би бил излъчен същевременно фатален сигнал към другите страни от ЕС и най-вече към новите: не само, че Германия претендира за специална роля в ЕС на 25-те, ами и от германския комисар се очаква, да прегърне тази мисъл. Трябва да се изхожда от предположението, че Гюнтер Верхойген има изграден имунитет срещу подобни попълзновения. Остава надеждата, че и новите в Комисията на ЕС ще си изработят подобен имунитет и няма да се оставят да бъдат ръководени от интересите на националните си правителства.
В този смисъл трябва да се признае с благодарност на новия президент на Комисията Барозу, че постъпи правилно, отхвърляйки желанието на германците за ”супер-комисар”. При това със спокойни и трезви, но не по-малко ясни думи. С първия си служебен акт – разпределянето на ресорите между комисарите - той се справи достойно и за всеобщо задоволство. Дори от Германия не последваха протести. По този начин Барозу още преди началото на същинския си мандат положи основите за необходимото уважение в страните-членки. Уважение, за каквото впрочем предшественикът му Романо Проди често трябваше да се бори. Така че да се надяваме, скоро да се забрави, че Барозу всъщност беше вторият избор за висшата длъжност. Защото разширеният ЕС много добре може да се оправи без "супер-комисари". Стига да има силен президент на Комисията.