Коментар за номинирането на Абдуллах Гюл за президент на Турция

�ите военни и на елита от привърженици на Кемал, твърди в коментара си Баха Гюнгьор.

Турският правителствен ръководител Ердоган взе две мъдри решения. Едното е свързано с отказа му да се кандидатира лично за най-високия държавен пост. А то е мъдро, защото поляризацията между неговите привърженици и противници напоследък се изостри заплашително. Появиха се дори опасения, че военните могат да се намесят в политическия живот.

Вторият мъдър ход на Ердоган е решението му да номинира външния министър Абдуллах Гюл за обитател на президентския дворец на хълма Чанкая, извисяващ се на 864 метра над морското равнище. Съпругата на Гюл е жена, която ходи загърната с мюсюлманска забрадка. Нейният съпруг Гюл е защитник и привърженик на основните демократични принципи, и в никой случай не може да бъде наречен краен.

Сега Турция трябва да определи своите приоритети. Тя трябва да изясни, дали ще се върви по пътя на модернизирането на страната в съзвучие с принципите и поставената от основателя на модерната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк цел, а именно – да бъдат достигнати нивата на модерните западни цивилизации? Дали ще работи приоритетно за икономическия възход, за намаляване на социалните различия и несправедливото разпределение на благата? Или пък приоритет ще бъде доближаването до европейските ценности и норми? Дали ще продължи окопната война между привърженици и противници на мюсюлманските забрадки, и дали страната ще бъде принудена да прави шпагат между основните си интереси? Но едно нещо трябва да бъде използвано – огромната подкрепа сред населението на управляващата партия на Ердоган и Гюл, която преди 5 години се настани в националния парламент с огромно мнозинство от почти 2/3 от гласовете.

Огромното недоволство и разочарование на турското население от установените партии, които са оказаха неспособни да правят компромиси в името на народа, доведоха до разтърсващата победа на Партията на справедливостта и развитието. Факт е, че Турция постигна сериозни успехи по пътя на реформите именно по време на управлението на една ислямистко-консервативна партия.

Дали под ръководството на Гюл, за страната ще настъпят “розови” времена, както всъщност се превежда името му, предстои да видим! Сигурно е, че премиерът Ердоган ще води своята партия към нов успех на предстоящите през есента парламентарни избори, и трудно ще се остави да бъде манипулиран от военните или от лаиците в посока отслабване на неговия авторитет и популярност. Вече като президент на Гюл няма да му бъде възможно да участва в ежедневните вътрешнополитически боричкания.

От европейска гледна точка въпросът за това, кой ще наследи Гюл на поста външен министър, е от огромно значение. Обсъждат се имената на главния турски преговарящ с ЕС Али Бабаджан. Той обаче е известен с икономическите си наклонности като политики и от тази гледна точка не притежава външнополитическата тежест и визия на Абдуллах Гюл. Да не говорим за доверените приятелски отношения на Гюл с европейски политика като напр. с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.

Няма никакво съмнение, че турският парламент, в който Партията на справедливостта и развитието има 354 от общо 550 мандата, ще утвърди Гюл за президент. А опитите на опозиционните социалдемократи да осуетят неговото избиране чрез процедурни хватки от парламентарно и конституционно естество, само ще им отнеме облика на честно и демократично губещи една битка.

Турция няма друга алтернатива освен да се придържа към демократичните ценности, които сега са поставени на изпитание. А политическите противници от религиозно-консервативния лагер час по-скоро трябва да изоставят боричканията си на тъмно и да се концентрират върху парламентарния вот след няколко месеца. Само така те могат да убедят 80-милионния турски народ, че са смислена, разумна и избираема алтернатива на Ердоган.