Коментар за предизвикалата криза оставка на македонския премиер Хари Костов

Все още изпълняващият служебните си задължения премиер Хари Костов всъщност би трябвало да се радва. Провалът на референдума за закона новата териториална структура, носещ белезите на партийната политика, се смята за победа на про-западното му правителство. Администрацията на САЩ потвърди запазването на името на страната ”Македония”. Всичко това можеше да се отчете като заслуга на правителствения ръководител. Вместо това, изнервен и развълнуван, той се изправи вчера пред представителите на печата и оповести оставката си. Безпартийният експерт-икономист, застанал начело на правителството едва през юни, индиректно обвини албанския си коалиционен партньор – Демократическият съюз за интеграция /ДСИ/, че се интересува повече от правата на албанското малцинство отколкото от модернизацията на страната. Заради несекващите пререкания стагнирало и плануваното хармонизиране на законите с европейските правни норми и по този начин страната ставала неуправляема. С това Костов не е съвсем неправ, защото по време на протеклите без прозрачност преговори по въпросния закон лидерът на албанския ДСИ постоянно заплашваше, че ще напусне правителството, ако исканията му не бъдат изпълнени.

Хари Костов обаче знаеше, че целият регион се нуждае от стабилна Македония. А успех на референдума би върнал Македония твърде далече назад по пътя й към НАТО и ЕС. На премиера обаче беше също така известно, че сред противниците на реформата са не само македонските националисти и че съществуваха убедителни причини за съпротивата срещу правителствените планове. Костов беше запознат със страха на македонците, че албанците се борят за постигането на своя етническа държава. Той обаче не разполагаше с времето да се занимае с този проблем, както му беше и ясно, че без САЩ нищо на Балканите не може да се придвижи. Така погледнато, натискът под който се озова той, бе твърде голям.

Това обаче още не беше всичко. Костов, който през последните месеци вече на няколко пъти заплашваше с оставка, имаше и проблеми с управляващата социалдемократическа партия СДСМ. Безпартийният премиер наистина се считаше за доверено лице на Цървенковски, но на него се гледаше като на аутсайдър. Отдавна вече в редовете на СДСМ подмолно, но неумолимо и при закрити врата се водеше борбата за поста на партийния председател. Редица умни и амбициозни политици сред социалдемократите само чакаха да се освободи креслото на министър-председателя. Вероятно Костов е страдал много от тези междуособици и поради това се оплакваше от недостатъчна подкрепа от страна на коалицията. Преди няколко месеца го честваха като спасител, но като премиер бе третиран като ”стока за еднократна употреба”. Никой не застана зад него, тъй като не беше член на партията. Това още повече усложни позицията му. Той не успя да направи ход и като икономически експерт, запретнал ръкави да допринесе за повишаване благосъстоянието на населението.

Вместо туй бе използван от своите приятели сред социал-демократите, за да заложи главата си в междуетническите борби и да наложи решенията надруги лица. И довереникът му Бранко Цървенковски, който се възползва от изгодния момент и след смъртта на Борис Трайковски се прехвърли на креслото на президента, дърпаше конци зад кулисите и демонстрираше властта си. Така погледнато, на премиера не му оставаше възможност за действие и за налагане на решения и идеи. Не по-малко тъжно е, че той самият нямаше визия за страната.

Би следвало обаче да се предприеме всичко, за да се помогне на Македония да излезе от тази криза. Всички бяха с добри намерения и взеха участие в готвенето. И ето ни сега изправени пред македонската манджа, подправена с редица международни подправки. Готвенето се извършва другаде, яденето обаче - у дома, а там манджата вече отдавна не е вкусна. Нито на македонците, нито на албанците или пък на някое друго малцинство от многото, които всъщност искат да живеят мирно в страната си. Многото готвачи наистина пресоляват манджата.

Оставката на премиера Хари Костов следователно не последва неочаквано, както твърдят някои. Македония няма тепърва да се озове в криза, а е отдавна във взривоопасно състояние. Стъпката на Костов сега само доизкара това на бял свят. Според собствените му думи премиерът искал да предизвика ”лечебен шок” и да накара правителството да се замисли за собствената си неефективност. Кой обаче в Македония или в ”задграничните кухни” ще се замисли, още не е ясно в момента. Ясно е обаче, че този необикновен премиер с оставката си призна, че Македония се намира в може би най тежката криза от независимостта насам. По ирония на съдбата обаче, може би именно в кризата, от която мнозина се опасяват, се крие шансът за изцеряването на Македония.