Коментар за провелите се вчера парламентарни избори в Чечения

Инсценировката беше перфектна. Нищо по време на гласуването не беше оставено на случайността, да не говорим за волята на избирателите! Още преди да бяха изготвени избирателните листи беше ясно, че ще спечели местното копие на президентската партия в Москва Единна Русия. Социологическите анкети сочеха победа за тази партия с над 70% от избирателните гласове. Процентите са, разбира се, зорко охранявани от руските войници в Чечения. Същото важи и за самото гласоподаване. Дори и опозицията беше организирана под диригентската палка на Кремъл и верния му Рамзан Кадиров. 29-годишният Рамзан, син на убития през 2004-та година чеченски президент Ахмад Кадиров и неофициален негов политически наследник раздаде с широка ръка парламентарни мандати на членовете на семейния клан.

Вицепремиерът Рамзан Кадиров е известен като най-добрата опора на Москав в Чечения. Неговата лична армия всява страх и ужас у чеченците и върши мръсната работа по поръка на руските тайни служби. Така наречените кадирочи отвличат, изтезават и изнудват.

Руският президент залага на Рамзан Кадиров и му връчи дори ордена Герой на Русия. Досега Путин игнорира всички предупреждения. Още през лятото неговият спациален пълномощник за Кавказ Димитри Козак му връчи доклад, в който се казва, че главната опасност за кавказкия регион идва не от международния тероризъм или от екстремисткия ислямизъм, а от корумпираните, неконтролируеми политически елити в Чечения. В доклада се казва, че малките затворени структури на правителстото и администрацията са разпределили всички политически и икономически ресурси по между си. По този начин са изчезнали милиони рубли от Русия в посока Чечения. Външният контрол се оказва невъзможен.

Парламентарните избори, провели се вчера засилват позициите на клана на Кадиров и на бъдещия чеченски президент Рамзан. Кремъл всъщност това и искаше. За управляващите в Москва последната фаза на демократизация в Чечения е завършила. Официално руската република Чечения има своя конституция, президент, парламент и носи сама отговорност за продължаващото насилие и безграничната бедност в страната. Само че обещаният още преди четири години мир е все още твърде далеч от Чечения.