Коментар за резултатитуе от изборите в Македония

Всъщност не се случи нещо особено. В една малка страна в Югоизточна Европа бе избран нов президент. Както в повечето европейски държави, и в Македония президентът няма големи правомощия.

И все пак имаше нещо особено, защото ставаше дума не само за избора на личност с по-скоро представителни функции. Ставаше дума за демокрацията в Македония и гласоподавателите показаха на скептиците в страната и чужбина, че тези демокрация функционира.

Ставаше и дума за други въпроси на демократичното развитие и политическата зрялост в страната – и не на всички тези въпроси бе даден задоволителен отговор. Това се отнася за опозицията: Сашко Кедев, кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ не призна изборното си поражение, честитейки на новия президент, а обвини противника си Цървенковски в изборни манипулации и заяви, че партията му няма да признае новия държавен глава. Това нампомня по-скоро на бананена република отколкото на европейския демокрация.

Но и новият президент не проявява необходимото уважение пред носителя на демокрацията, народа. Преди изборите Бранко Цървенковски обеща, че ще се оттегли от премиерския пост. Никой не знае обаче какво ще е новото правителство, кого социалдемократическата партия ще номинира за нов премиер. Така се водеше предизборна борба без главен кандидат.

И не е чудно, че македонците обръщат гръб на политиците и не са склонни да гласуват. Все пак повече от половината от избирателитте демонстрираха, че съзнават отговорността си и се отправиха към изборните урни. При участие под 50 процента изборите биха били анулирани и правителството би било изправен пред хаос.

Един от въпросите, на който вчера вероятно бе даден положителен отговор, бе въпросът за отношенията между македонците и албанското малцинство. Парламентарното мнозинство, правителството и президентът се опират сега на една не-националистическа партийна коалиция от двете народностни групи. Цървенковски, така се очаква, ще продължи помирителната политика на предшественика си Трайковски. Той може да се осланя на подкрепата на най-голямата албанска партия начело с Али Ахмети.

Да бъде спазено Охридското споразумение за оформянето на междуетническите отношения – това е приоритетната задача на новия президент. Ако успее да преодолее най-големите проблеми от Охрид – а именно спора за общинското и регионално самоуправление – тогава изборният ден ще прерастне в звезден миг на демокрацията.

Но ако Цървенковски не успее, има опасност от гражданска война, защото много от албанците все още са обладани от недоверие и са склонни да прилагат сила. Но и вслучай че Цървенковски отбележи успех в тази област, остават още много задачи, с които ще трябва да се справи – като корупцията, безработицата и икономическата изостаналост.