Коментар за футболното хулиганство

По време на Световното първенство по футбол в Германия всички говореха за лятна приказка. На стадионите цареше радостно, купонджийско настроение, хулиганите никакви ги нямаше. Картината обаче се промени. Все по-често футболът дава повод за негативни новини, независимо дали става дума за тежки сблъсквания след мачове в долните лиги – като лайпцигския инцидент – или пък за изстъпления на десни екстремисти.

Подобни неща се случват не само в Германия – във Франция, Гърция или Италия също все по-често футболът показва и своя грозен лик. Трагичния си апогей тази тенденция достигна наскоро в Сицилия, където буйстващите запалянковци убиха един полицай. Оттогава насам италианската общественост интензивно обсъжда така наречената “война на стадиона”. Какво е това? Някакъв нов феномен? И можем ли да сравняваме събитията в Италия и в Германия? Едва ли, но все пак...

В Италия политиката вече години наред не успява да се справи с взривоопасната смес от расизъм и насилие във футбола. В тамошните професионални футболни лиги запалителните бомби и пречупените кръстове са почти всекидневие. Докато в Германия Бундеслигите отделиха много пари, наложиха масови забрани по стадионите и наеха скъпоструващи охранителни фирми, а благодарение на това хулиганите почти изцяло изчезнаха от големите спортни арени. Но побойниците явно са се преориентирали към долните футболни лиги. Там те вилнеят вече от години и сякаш никой не ги забелязва. Причините са ясни: в долните лиги няма пари за сериозна работа с феновете, там няма охранители, няма и строг контрол на публиката при влизане в стадиона.

Германският футболен съюз вече пледира за мачове пред празни стадиони и за отлагане на цели кръгове от първенствата – както в Италия. Но това не е трайно решение, защото фактически наказанието е за малките отбори, а хулиганите могат да се чувстват победители. Навярно трябва да се почерпи от британския опит, където футболното хулиганство преди години беше същинска напаст. В момента на острова това явление е почти изчезнало, поради простата причина, че Футболният съюз и клубовете водят политика на “нулева толерантност”. В Англия се провеждат и мащабни кампании срещу насилията и расизма, публиката се насърчава да подава сигнали срещу агресивни или обидни скандирания, а хулиганите се съдят по бързата процедура. Всичко това трябва да сработи и в Германия.