Коментир за проблемите предизвикани от растежа на световното население

Изтече така да се каже първото полувреме на приетата преди десет години 20-годишна програма за ограничаване на световното население, която беше приета от почти всички държави по света. Макар че в политическото ежедневие период от десет години изглежда доста дълъг по отношение на измененията в навиците на хората, той не е повече от един миг.

Генералният секретар на ООН Кофи Анан и директорката на фонда за световното население Торая Ахмед Обаид говорят за напредък в планирането на семейството и за видимо укрепване на положението на жените. Само че този напредък се измерва с милиметри и заплашва да се изпари по отношение на общото увеличение на световното население. Както и преди има милиони нежелани бременности и опасни за живота аборти, въобще да не говорим за смъртността при раждания сред младите жени и момичета.

Оправдана е препоръката на Комисията за човешките права на ООН за право на противозачатъчни средства и комисията вече е въздигнало това право в едно от човешките права. Въпреки това с това право не бива да се прекалява, защото то се разминава със същината на проблема, тъй като сексуалността и предпазването от забременяване не се влияят от наредби. Те се влияят от променено отношение, което признава не само човешкото достойнство, но особено и достойнството на жената като решаващ субект за размножаването.

За целта е необходим нов тип човек, който да си прави изводи от тясната взаимовръзка между растежа на броя на населението на Земята, развитието и свободата. Този тип човек се създава само в града – независимо дали големия или свръх-големия, където изключителната подялба на труда създава модерния човек, гражданина, който се стреми към свободата, също така и към свободата да създава деца. Същевременно обаче пространствените ограничения на града създават структури, които унищожават системата на големите семейства и оформят моделите на поведение. Естествено не бива да се прикрива, че градът има и една тъмна, престъпна и експлоататорска страна. Това е неизбежно, но приемливо, защото градът променя дълго съществуващи навици, начинът на хранене, на пиене, на любов и на мислене.

Продължава тенденцията към големите и свръхголемите градове на планетата и с това развитието на този нов тип човек, който в перспектива ще се еманципира от преставите на селското население. Насоката съществува и след няколко десетилетия по пътя на урбанизацията ще се стигне до едно равновесие сред населението и по този начин до опазване на прирордните ресурси.