Кому принадлежат каспийските суровини?

Президентите на държавите от Каспийския регион – Азербайджан, Русия, Казахстан, Туркменистан и Иран - не можаха да се споразумеят по това, как да се използват в бъдеще богатите петролни и газови находища по под повърхността на Каспийско море. В бъдеще те смятат да се срещат всяка година за да обсъждат този въпрос.

Още преди години Русия, Азербайджан и Казахстан се бяха спорузумяли около национални зони за експлоатацията на енергийните резерви в северната част на Каспийско море. Това например даде правото на Казастан да поеме в свои ръце петролното поле Кашаган, което е сред най-богатите находища, откривани през последните десетилетия. В южната част на Каспийския басейн обаче не беше постигнато подобно споразумение, така че участъците с предполагаеми находища на петрол и земен газ си оспорват Азербайджан, Туркменистан и Иран. Азербайджан и Туркменистан например се карат за едно петролно поле в Каспийско море, което е приблизително еднакво отдалечено от двете страни. Освен това държавите в Каспийския регион спорят по това, дали Каспийско море да бъде изцяло поделено на национални териториални зони, или тези зони да бъдзат относително малки, а астоналата част да бъде използвана поравно от всички държави. Всичките тези неясноти носят ясни предимства на Русия. Докато не е уточнена правната страна на спорните въпроси, не е възможно да се разчупи руския монопол за транзитирането на петрол и газ от централноазиатския регион към Западна Европа. Обсъжда се строежът както на петролопровод, така и на газопровод през Каспийски море. Ако те се построят, Казахстан би могъл пряко да захранва петролопровода от азербайджанския град Баку през Тбилиси към турския Джейхан. По газопровод – би могла да тече и казахската , както и туркменската суровина към Баку, а от там през Грузия към Турция. Оттам нататък пък би погло да се осъществи връзка с предвидения газопровод Набуко, който се подкрепя от ЕС, и който ще транспортира газ през Югоизточна Европа към Австрия. Русия се опитва да оуети проекта Набуко посредством конкуриращ проект,който се контролира от Газпром. Строежът на петролопроводи през Каспийско море биха намалили зависимостта от Русия на централноазиатските държави, на чиято територия се намират около 5% от всички петролни и газови запаси в света, както и зависимостта на западна Европа. Америка подкрепя плановете за пренос на суровини през Каспийския регион, които заобикалят Русия.

През май т.г. Русия се споразумя с Казахстан и Туркменистан за стоержа на газопровод , който да преминава през Казахстан и Русия и да се влива в руските проводи. В западна Европа това бъше възприето с ужас, защото се предполагаше, че въпросното споразумение между президентите Путин, Назърбаев и Бердимохамедов окончателно ще осуети плановете на западноевропейците за снабдяване със каспийски суровини. Засега обаче на Москва не се е удало да осъществи руските планове под формата на договор с Туркменистан и Казахстан. А подписването на въпросния договорв беше предвидено още за началото на септември. Може би това се дължи на американската инициатива, и занапред активно да се стимулира строежът на петролопроводи през Каспийско море. Новият президент на Туркменистън Бердимухамедов беше доста ухажван по време на посещението му в Америка. Обещани ми буха милиардни инвестиции. В същото време и Пекин се включи в играта като активен противовес на Русия и през август сключи договор за строежа на петролопровод с туркменистан и Казахстан. В Техеран президентът Путин предложи, всички големи строителни начинания в каспийско море в бъдеще да се обсъждат от всички държави в региона и от аспекта на екологичните щети, които могат да бъдат нанесени. Това предложение по всяка вероятност е насочено главно срещу строежът на нови петролопроводи, които са конкуренция на руските.