Кондолиза Райс и външната политика на САЩ

Кондолиза Райс винаги е била верният глас на своя шеф, президента Буш. Тя одобри и насърчи войната в Ирак. Тя не можа да удържи Пентагона и да защити Държавния департамент. Клетият Колин Пауъл, който сега ще може да се отдаде на своите мемоари и - като страстен любител-автомеханик - на своите "Волво", също защитаваше лоялно войната, въпреки че тя нарушаваше всички принципи на "доктрината Пауъл": ясно дефинирана мисия, смазващо военно превъзходство, оттегляне с чест. На финала ръководеното от него министерство бе в състояние на война под лозунга: "Нашите противници са терористите, нашият враг - Пентагонът."

Дали ще настъпи промяна зависи от историческите книги, по-точно: дали Буш ще последва модела, очертал се през втория мандат на Рейгън и Клинтън - когато двамата имаха вече пред погледа си не властта, а историята. Рейгън влезе в историята с голямото ядрено разоръжаване и нулевото решение при евро-ракетите. Клинтън пък искаше да се запише в учебниците по история с Камп Дейвид ІІ, само че Ясер Арафат му попречи.

Никой не знае дали Буш ще поеме по същия път. Знаем само, че дотук той винаги се придържаше към непоклатими убеждения. Знаем също, че в Белия дом "Конди" беше alter ego на Буш. Могат да се очакват две неща: първо, Райс отново ще постави външното министерство в центъра - там, където се вземат важните решения, и няма да допусне да бъде изтласкана от първата редица от Пентагона, под ръководството било на Ръмсфелд или на Улфовиц. На второ място - тонът: твърда по същество, Райс е много мека в тона си, което е първата повеля на дипломацията.

Ще си позволя следната прогноза: отношенията с Европа ще се подобрят (защото не могат да станат по-лоши, отколкото бяха през 2002-3). Първата проба ще бъде Близкият Изток, където перспективите рядко са били така изгодни. Арафат, който не пропускаше шанс да торпедира всеки шанс, си отиде. Приемниците му, Абас и Корая, са толкова умерени, колкото е възможно в страната на хамасистите. Шарон започва да премисля едностранното си изтегляне от Газа. Това са благоприятни обстоятелства, още повече, че Буш възнамерява отново да поеме дипломацията в свои ръце.

Необходимо е да се окаже подкрепа на Абас и Корая, без да бъдат дискредитирани като лакеи на Запада. Ако ЕС и САЩ действат единно в Близкия Изток, те биха могли със задружни усилия - и с египетска помощ - да съдействат за надмощието на умерените сили сред палестинците. Вълшебната дума тук трябва да гласи: една поне донякъде демократична палестинска държава - по-малко корупция, повече растеж, функционираща администрация, при която милиардите от чужбина не изчезват по незнайни банкови пътища. Газа, накратко, може да стане лаборатория за двудържавното бъдеще. Защо? Защото Америка и Израел, европейците и умерените палестинци имат в момента еднакви интереси.

А германците? Ние можем да сме доволни от персоналните промени. Райс, която е авторка на една превъзходна книга за обединението на Германия, притежава тънък усет за централноевропейската култура. И което е може би още по-важно: предстои да бъде сменен и американският посланик в Берлин, който беше погрешният човек на погрешно място в погрешно време. Ако новият човек на Вашингтон в Германия се окаже удачен избор, това може да бъде благословия за отношенията ни, които двете страни допуснаха така трагично да се влошат.