Консултации по Договора за неразпространение на обикновените въоръжени сили в Европа

Така нареченото кризисно заседание във виенския дворец Хофбург действително се провежда в доста проблематичен климат – след всички вербални заплахи, отправени през изминалите седмици. Дали форумът, свикан по специалното желание на Русия, на финала ще стигне до криза – ще видим. Това не е изключено, макар както руснаците, така и американците да заявиха в навечерието добрата си воля за конструктивни разговори.

При всички случаи – Договорът за неразпространение на обикновените въоръжени сили е един от най-успешните възможни проекти за разоръжаване. И Съединените щати – по думите на ръководителя на тяхната делегация Даниел Фрид – нямат никакъв интерес от слагането на край на това успешно начинание. Ето какво заяви Фрид във Виена:

Моментът е труден, тъй като Договорът е подложен на сериозен натиск. Но Съединените щати, НАТО и много други западни съюзи биха искали на всяка цена да защитят договора. За да може той да остане това, което е от 1990-та година насам – изключителен успех и жалон за сигурността в Европа.

Натискът се упражнява от страна на Москва. Тъй като на базата на политическите промени в Източна Европа ситуацията със сигурността за Русия се промени изцяло. Братята по оръжие от времената на Студената война станаха членове на НАТО. Затова и на една от срещите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа през 1999-та година в Истанбул над 30 държави поискаха приемането на допълнителен договор, за да се адаптира споразумението по разоръжаването от 1990-та година към новите политически условия.

Става дума най-вече за националните и териториалните горни граници за войските, които биха могли да се променят само след обсъждане с останалите партньори. Но този допълнителен договор и до днес не е подписан от държавите-членки на НАТО. Причината: Русия все още има войски, разположени в Грузия и Молдова – на което Москва гледа по съвсем друг начин.

“Русия е изпълнила всички изисквания на Договора за неразпространение на обикновените въоръжени сили спрямо Молдова и Грузия.”

- твърди ръководителят на руската делегация във Виена Анатолий Антонов. Москва се чувства дискриминирана от сегашната ситуация – все повече бивши братски страни сътрудничат във военната област със Съединените щати, като – както се смята в Русия – границите между международните тренировъчни лагери и функциониращите военни бази да са доста размити. Чрез свикването на заседанието и оправените в навечерието му заплахи, сега и Москва увеличава натиска:

Бих искал да подчертая, че в сегашната фаза все още не става дума за излизане от Договора. И мораториум засега няма. Но искам съвсем открито да заявя – нашата делегация не е дошла във Виена, за да оправдава Договора. Ние възнамеряваме да работим тук сериозно с нашите партньори за намирането на решение за актуалните за Русия проблеми, произтичащи от Договора за неразпространение на обикновените въоръжени сили.

Русия, за която се смята, че е дошла със серия предложения във Виена, разполага и със значителни средства за оказването на натиск: като например, както вече бе споменато, да прекрати временно участието си в договора, с което президентът Путин заплаши още през април, разгневен от американските планове за разполагането на системата за противоракетна отбрана в непосредствена близост до руските граници.

И бъдещето на Косово е един от козовете на Русия – ако искате да не налагаме вето на независимостта на Косово в Съвета за сигурност, то ние държим на еди какво си. Това, което е ясно, е следното – ако президентът Владимир Путин не одобри резултатите от това кризисно заседание във Виена, то – по думите на Антонов – със сигурност ще прекрати временно участието на Русия в Договора. При това положение аргументът на американците, че договорът не допуска мораториум, няма да изиграе никаква роля.