Конфронтацията около иранската атомна програма

“Наистина” – означава конкретни доказателства, а не хипотезите на разни ирански политици в изгнание. Такива доказателства обаче няма и може би няма да има. А предположенията в ръководните политически кръгове, които изглежда все по-често диктуват политическите решения, не са достатъчни на Международната агенция за атомна енергия. За виенските инспектори от значение са само фактите – ясни, документирани, стоящи извън всякакво съмнение. В случая с Ирак те не успяха да се наложат срещу Белия дом, в актуалния случай с Иран обаче виенските специалисти изглежда имат повече самочувствие.

И това е добре, тъй като какво би станало, ако дяволският кръг от твърдения и обвинения, заплахи и дори открито насилие се превърне в норма. Във Виена – засега – действат по-сдържано и разумно. Дотолкова, че дори и Белият дом възприема междувременно по-умерен тон.

Представителите на ЕС, отговарящи за иранския случай, трябва да си вземат бележка. Естествено съществуват признаци, че атомната програма на Иран не е предназначена само за производството на електроенергия. Същевременно обаче до този момент Иран е изпълнил повечето условия, произтичащи от Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Това, което страната прави сега в АЕЦ Исфахан също не е забранено, според споменатия договор, тоест – позволено е. Затова иранците, без значение от какъв политически цвят, възприемат като провокация позицията на европейците, които искат от тях неща, на които те не са длъжни в съответствие с валидните международни договори. И които други страни изобщо не трябва да спазват, просто защото не са подписали тези споразумения.

За мнозина иранци тези искания им напомнят за времето, когато регионалната и иранската политика се правеше в Европа и Америка и когато там се решаваше политическата съдба на местните политици. На този фон се възприема като обида предложението на ЕС към Техеран за обхватни икономически връзки в замяна на отказ от атомната програма: от тази сделка ще спечелят на първо място европейците.

По тези въпроси иранците са много чувствителни. Крайно време е това да се разбере ясно в Европа и Америка. Отношението към Иран трябва да се освободи от колониалисткия подход. Но нека бъдем наясно: ако Иран наруши споразуменията, които е подписал, ще трябва да понесе и последствията. Подобно нарушение трябва обаче да се докаже – което все още не е станало.