Корупцията в Русия

Русия се намира на 87 място в негативната ранглиста на “Трансперънси Интернешънъл”. Корупцията е обхванала широки части от администрацията на страната. На челно място са полицейските органи – от най-обикновенния милиционер та до директора на полицията, освен това висшето образование и правосъдието. Изпити и дипломи , както и оправдателни присъди се купуват с пари, а полицейски наказания за транспортни нарушения често пъти служат единствено за да бъдат искани пари от провинилите си. Така се стига до дяволски кръг: държавни служители, които са заели високи постове с помощта на връзки и за които са платили солени суми, искат на всяка цена да си върнат инвестицията, че и да реализират лични печалби.

Редом с всичко това, в Русия се е утвърдила една нова форма на принудителни плащания. Все по-често и все по-неприкрито ръководители на държавни служби и институции си искат пари, които щели да са “спонсорство” за нуждите на институцията. Всякакви годишнини, юбилеи и мероприятия се използват като претекст, за да се “просят” пари от фирмите. Подобни писма звучат например така:

“До Директора на фирма....

Молим Вашата безвъзмездна помощ за заплащането на материално-техническите разходи на Службата за борба срещу организираната престъпност да приведете по банкова сметка номер... С предварителна благодарност : ръководител на Службата за борба срещу организираната престъпност XY.”

Подобни писания често носят подписите на различни служби от Министерството на Вътрешните работи, пожарната или търговския надзор. Ръководител на един полицейски участък пък беше разпратил писма с молба за дарения за асфалтирането на двора на участъка.

Адресатите на подобни “молби” няма как да им откажат, защото кой ли би желал да си има после неприятности с шефа на местната полиция например? Местните и областни управи също не бива да бъдат сърдени, защото те издават разрешителните за огромно количество дейности – от отдаването на парцели земя под наем , та до раздаването на държавни поръчки. На онези, които просят незаконните “спонсорства” им липсва всякакво усещане, че вършат нещо нередно. Те се позовават на това, че не действат тайно и че не искат парите за лична изгода. Техническото оборудване на много руски административни служби е така катастрофално, че извършването и на най-елементарната дейност често пъти е невъзможно без “помощи” от фирмите. Един руски съд успяваше например да разпраща призовките си само благодарение на това, че беше успял да привлече като спонсор за пощенските разноски местна производителна фирма.

И в Германия процесите на спонсориране често пъти повдигат въпроса за корупцията. Проблеми личат например в университетските клиники. Често пъти за спонсори се търсят доставчици на медикаменти от фармакологичната индустрия или пък на медицинска техника и оборудване, които дават пари за да си гарантират благоразположението на медиците. В германското законодателство през 1997 година беше направен опит да бъде решен този въпрос, като беше включен текст , забраняващ “извличането на изгода в полза на трети лица”. И все пак проблеми има и днес. Наказуемата граница по отношение на “спонсорствата” си остава до голама степен неясно дефинирана и в германското право.

Затова пък спонсорства за административни власти, институции или съдебни органи – каквото ше шири из Русия – е немислимо в Германия. Вредите от подобни принудителни спонсорства изпитват на гърба си руските малки и средни предприятия, които в много случаи са принудени да се борят за благоразположението на административно управляваната руска икономика. Затова пък принудителното спонсорство се отразява добре на шефовете на административни служби, които по този начин ремонтират, модернизират и обзавеждат кабинетите си или пък си се сдобиват със западни марки автомобили за служебни нужди.