Корупцията разяжда обществото

Действителните размери на аферата все още не са окончателно уточнени. Прокуратурата е все още в началната фаза на своите разследвания. Сименс е създал своя работна група и е назначил омбудсман, които да подпомагат изясняването на обстоятелствата. За момента се смята, че става дума за суми над 200 милиона евро, които в течение на няколко години са били източени от концерна и прехвърлени по нелегални банкови сметки в чужбина. Това не е всичко: кръгът на заподозряните, от които междувремнно шестима се намират в следствения арест – става все по-голям и води към все по-висши нива във фирмената йерархия.

При това Сименс не е единичен случай. Мениджъри на Даймлер-Крайслер са под подозрение, че са били замесени в гешефти на така наречения сив пазар, при които не само са давали подкупи, но и сами са се облагодетелствали финансово. Един френски поддоставчик явно е давал подкупи на представители на Флоксваген, Ауди и БМВ за да си осигури предимства при сключването на договори. В концерна Фолксваген беше разкрита цяла мрежа от корумпирани личности, толерирана от най-висшето ръководство, която е била замесена в даването на подкупи за представители на профсъюзите, организирането на пътешествия с любовници и проституки и какво ли още не. Бившият ръководител на съвета на работещите в предприятието Петер Харц го очаква съдебен процес в тази връзка. Съдът в Дюселдорф пък гледа едно дело около платените от Водафон милионни обезщетения за роководните мениджъри на Манесман, когато германската фирма беше погълната от британците. Не граничи ли това финансово самообслужване със суми на астрономически нива със корупция ? Нима корупцията междувременно е само нещо като дефиниция? Защото списъкът на скандалите, които бяха разкрити само в последните няколко месеца е доста дълъг, а и вероятно може да бъде произволно удължен. Очевидно е, че става дума само за върха на айсберга. Значително по-голяма част от тези престъпления явно остава изобщо неразкрита Това пък означава, че в в много случаи корупцията на фирмено ниво остава незабелязана, защото в предприятията липсват ефективни контролни механизми, защото извършитилите са прекалено рафинирани или защото разкритите случаи чисто и просто се прикриват – тъкмо за да не вредят на фирмените интереси и имидж.

Не са далечни времената, когато даването на подкупи в самата Германия се считаха за нередни, докато плащанията в чужбина вървяха като “полезни разходи”, които дажеха можеха да се приспаднат от данъчното ниво. В крайна сметка не е тайна, че в много страни по света – особено в Африка и Азия, но така също в Източна Европа и Латинска Америка съществува ясно изразени корупционни очаквания при раздаването на поръчки и договори. Само че, корупцията подкопава основите на държавата, икономиката и цялото общество. Богатите и притещаващите власт пълнят банковите си сметки в чужбина, а бедните плащат сметката, защото естествено е ,че платените подкупи после влизат в цените на произведената продукция.

От години в развитите индустриални държави върви борбата срещу корупцията, но очевидно е, че ефективността и все още не е достатъчна. Затова е нужно във всички фирми и предприятия да се създадат структури, предпазващи и контролиращи бизнеса от подобни изкушения. Подобни структури при Сименс не е имало, а при Фолксваген, висшето ръководство явно заравата си е затискало очите за да не види очевидното. И все пак погрешно би било да се твърди, че цялата германска икономика е корумпирана. Фатално би било, ако грешници и праведници сега се смесят в едно.