Крайно време е Германия да определи външнополитическите си цели

Мисията на Бундесвера в БИ има историческо измерение – гласеше формулировката на федералната канцлерка Меркел, след като кабинетът беше гласувал решението за изпращане на войници в Ливан. Действително, в продължение на 60 години беше чисто и просто немислимо да се рализира подобна мисия, защото по разбираеми исторически причини се налагаше между германските войници и Израел да съществува възможно най-голяма дистанция.

Може би е учудващо, че табуто така бързо се превърна във външнополитическа реалност – де факто обаче, федералното правителство нямаше друг избор.Ако беше отказало да участва в мисията, щеше да заложи на карта своата външнополитическа тежест и да обезсмисли последните си усилия за мир в Близкия Изток. Израел изрична пожела участието на Бундесвера – това беше не само най-важната предпоставка, а и онова, което в крайна сметка изигра решаващата роля. Без съгласието на Израел, това решение на германското правителство не би било възможно.

Въпреки това все още остава една червена разделителна линия, която федералното правителство ясно дефинира и не прекрачва: Германия не е готова да изпрати свои сухопътни войски в Близкия Изток. Тази част от мисията на Юнифил ще поемат други държави. Те ще трябва да се справят с трудната задача да парират действията на Хизбула. Как точно ще стане възможно подобно нещо – засега не е ясно.

Германското правителство се концентрира над мисия на военноморските сили, които ще имат за задача да осуетяват нелегалния внос на оръжие за радикалните милиции на Хизбула откъм морето.Германия ще ръководи европейските военноморски сили, на които е даден мандат, в случай на нужда, да действат със сила. Независимо от всички опасности обаче, рискът на предстоящата мисия си остава обозрим. Това пък е решаваща предпоставка за съгласието на Бундестага, което предстои да бъде получено през идната седмица. Това съгласие е почти сигурно, с което Бундесверът окончателно ще се превърне в армия за акции по целия свят. В същото време се увеличава риска от съмнения, дали тези акции не са прекалено много и прекалено нелогични от гледна точка на германските интереси. Интересите в Близкия Изток са ясни, но какво има да търси Бундесверът в Конго например? Мисията в БИ, както и в Косово и Афганистан или по други места на света – е редно да се превърнат в повод за федералното правителство, най-сетне да дефинира ясно външнополитическите си интереси и приоритети. Крайно време е за това.