Крайно неприятен провал за Ердоган
Турските граждани направиха своя демократичен избор: има двама категорични губещи и един ясен победител от парламентарните избори, проведени в неделя /7.6.2015/. Губещите са президентът Реджеп Тайип Ердоган и религиозно-консервативната Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, подкрепяна от него с всички сили. Прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/ пък за първи път прескочи 10-процентната бариера и заслужено влиза в Меджлиса. Резултатите от изборите са крайно неприятен провал за Ердоган. Той заложи всичко на една карта, за да постигне целта си - превръщането на Турция в президентска република. Нарушавайки задължението за неутралност на държавния глава, Ердоган седмици наред обикаляше страната и открито агитираше в полза на ПСР. Словесните му нападки и клеветническите изстъпления по адрес на политическите съперници просто нямаха край. Президентът Ердоган и неговият наследник на премиерския пост Ахмет Давутоглу бяха наказани и заради това, че инструментализираха дори и религията за политическите си цели.
Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, която под ръководството на Ердоган спечели първата си впечатляваща победа /с 34 процента от гласовете/ през 2002 година, а преди четири години - близо 50 на сто, сега е принудена да се задоволи само с 40% от гласовете на избирателите. Ердоган разчиташе на две трити мнозинство като предпоставка за промяна на конституцията. Тази надежда обаче се оказа чиста утопия. Значителната загуба на доверие сега принуждава ПСР да търси коалиционен партньор. В противен случай тя ще се окаже опозиционна сила, а как това ще се отрази на бъдещето й като партия, никой не може да каже. От повече от 20 години насам в Турция се наблюдава едно и също развитие: всички управляващи партии постепенно изпадаха в маргиналност, след като техните председатели поемаха поста на държавен глава.
Гласове "на заем" помогнаха на прокюрдската партия
Същинският победител - прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/ не бива обаче да надценява изборното си постижение и да смята, че няма за какво повече да полага усилия. В противен случай, при евентуални предсрочни избори през есента, тя отново може да изпадне от парламента. Двамата съпредседатели Селяхатин Демирташ и Фиген Юксекдаг трябва да са наясно, че победата на тяхната партия се дължи на гласовете, взети "на заем" от всички партии, включително и на гласовете от управляващата Партия на справедливостта и развитието. Прекалено силна беше съпротивата на всички слоеве на обществото срещу плановете на Ердоган да циментира властта си и да отдалечи Турция от плуралистичната демокрация.
ДПН трябва да оправдае името си и да се докаже като демократична партия на всички народности. Тя трябва да убеди хората, че не е политическо крило на Кюрдската работническа партия /ПКК/. Боевете между ПКК и турската държава отнеха живота на над 40 000 души от 1984 година насам, затова всички леви, а и десни националисти само чакат сгоден момент, за да изтласкат ДПН от парламента. Десните националисти трудно ще преглътнат факта, че ДПН спечели почти толкова гласове, колкото и крайно дясната Партия на националистическото действие /ПНД/.
ДПН би направила фатална грешка, ако се опита чрез политически ходове да постигне освобождаването на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, който от над 16 години лежи в затвора. Колкото и да е горчива загубата, която трябваше да преглътнат Ердоган и неговата ПСР, би било крайно опасно за трите досегашни опозиционни партии, ако те сега се изпълнят с измамно самочувствие и гордост. Реално погледнато, те просто извлякоха ползи от политическата арогантност на Ердоган и неговата партия, чиито политически претенции на първо време бяха обуздани.