"Край нея (само) шум се вдига"

От самото начало беше ясно, че като нямаме пари сами да си направим магистралата ще трябва да дадем на концесионер да спечели. Но да я построи. Това впрочем беше и социално справедливо: въпросната печалба щеше да влезе в джоба на концесионера за сметка не на всички българи, а само на тези, които реално ползват шосето.

Но тук започна въпросният „шум”. Отпърво (през 2005-та) синята и червената тогава опозиции заявиха , че пред нас е кражбата на века. Нямаха особени аргументи, но за да убедиш българския народ, че

властта краде,

не се и искат аргументи. Достатъчно е да го кажеш.

Нейсе, мина време и сделката попадна в ръцете на червените. Те вникнаха, убедиха се, че особена кражба (всъщност печалба за бизнесмена!) няма, но се намериха принудени да влошават още условията на концесията. Та нали бяха крещяли до Бога, че е далавера. Паралелно се забъркаха в безсмислен и дълъг диалог с Европейските власти дали държавната гаранция е помощ или не. Крайният резултат беше, че подписаха договора при много изгодни за България условия. Но пропуснаха толкова време, че петролът поскъпна едва ли не двойно.

А петролът, скъпи сънародници, е главният материален разход при полагането на всеки асфалт.

Така че за евентуалните концесионери работата стана прекалено неизгодна.

И те – вместо с алчни усмивки да разтворят чувалите си, за да струпат в тях нашите парички – изведнъж просто си отидоха. Тихо, възпитано, повдигайки рамене.

Останахме си тук, въоръжени с чудесен, некорупционен договор. Но без магистрала (поне за още няколко години).

Честито, драги политици от всички цветове. Голяма услуга направихте на туризма в отечеството, на инфраструктурата...

И сега предстои най-вълнуващото, най-любопитното. Дотук говорещите глави по въпроса вопиеха по телевизора: „Кой е виновен, че ще строят магистрала „Тракия”, дръжте крадеца...”. Сега виждаме удивителен обрат: „Кой е виновен, че не строят магистралата –

дръжте потенциалния крадец...”.

Доникъде няма да я докараме така. Защото и „Тракия”, и черноморската магистрала са крайно необходими за развитието на България. Единственият важен въпрос, свързан с тях е „кога”, а съвсем периферно е „за колко пари”. За държавата ни в момента плюс-минус 100 милиона е наистина несъществено. Имаме гигантски резерв. Поскъпването на бензина гарантира рязко преизпълнение на бюджетните приходи, дори да престанем да работим през ноември и декември т.г. Тоест, пари имаме.

Но елементарна инфраструктура нямаме. Минимална, погледнато с европейски очи. Но властите просто ги е страх от населението: един вид „не можем да си позволим да построим повече от една магистрала за мандат – ще ни разкъсат на изборите”.

Да, любезни сънародници. Дотам сме се докарали. И да, любезни власти – дотам сте се докарали

Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с Радио „Дойче Веле”