"Кралица" Ангела

Ангела Меркел в момента е кралицата на Запада – силата й се дължи на слабостта на конкурентите – твърди Йозеф Йофе в уводната статия на Ди Цайт. Силата на германската канцлерка в международен план е и нашата тема на седмицата.

Джордж Уокър Буш се кандилка към края на мандата си, Тони Блеър също, не прави изключение и Жак Ширак. Кралица Ангела обаче върти голямата политика. И по-точно – дипломатическата совалка, която наскоро я отведе в Близкия Изток. Канцлерката ту говори със строг глас, ту изпада почти умиление. Все пак, за нейна чест трябва да кажем, че – за разлика от една заместник-председателка на Бундестага, която през 2005 година в Риад смирено покри главата си – в двора на саудитските крале Меркел се яви с панталон и сако. Интуитивното чувство за баланс е отличителен белег на нейната външна политика. Това свое умение Меркел демонстрира веднага, след като пое държавните дела от ръцете на Герхард Шрьодер, оставил й една същинска съборетина в областта на външните отношения. Меркел успя да стегне съборетината, увеличавайки дистанцията към Москва и Париж и скъсявайки я към Лондон и Вашингтон. Това е връщане към класическите позиции на германската външна политика от Бисмарк до Кол. Нещо повече, Меркел съумява да съчетае трезвата защита на германските интереси с една демократична политика на ценностите, към която призова и Буш, и Путин, и Ху. Това изобщо не й вреди, напротив. Не е случаен фактът например, че Путин е първият руски президент, който идва на Мюнхенската конференция по сигурността, където реч има и самата Меркел. Всичко това е хубаво, но... Слабостта на останалите партньори дава на Меркел единствено малко конюнктурно предимство, тя обаче иска да намери нов център в Европа и се нуждае от подкрепа. В същото време Германия се опитва да се представи като мирна сила, но все гледа да не праща свои войници в горещи точки като Ливан или Афганистан. Една мирна сила функционира най-добре в условията на мир. Но какво да се прави, когато има война? Навремето Германия спокойно можеше да се осланя на англоамериканските велики сили и да разчита на чисто разделение на труда – дипломацията за германците, войната за американците и англичаните. Днес Меркел е принудена да действа в един свят, която не е нито еднополюсен, нито многополюсен, а просто е лишен от полюси – свят, в който никой не притежава достатъчно власт. С други думи, онези, които доскоро печелеха от старата система за сигурност и баланс, днес вече трябва да плащат – такива са обстоятелствата. А германците не са подготвени за такова нещо. И това изобщо не е за чудене, като си припомним какъв златен дъжд им донесе въздържането от милитаризъм през последните 60 години. А и като си дадем сметка до какви потискащи резултати водят войните, които демокрациите подхващат, за да наложат ред някъде – от Ирак та чак до Ливан. Тъй че нека не разваляме на Ангела Първа радостта от кратките й мигове на трона. И да се надяваме, че разните там Путин, Бин-Ладен и Ахмадинеджад няма да я мъчат прекалено много. И че след Буш, Блеър и Ширак край нея отново ще се появят равноправни партньори, които усилват общата мощ.