Кралят в играта за властта в Сърбия от Бернхард Кюперс

На сръбските парламентарни избори 3 години след свалянето на белградския властелин Слободан Милошевич претендентът за трона Александър Втори Караджорджевич е нещо повече отбезучастен зрител. Сред партиите, кандидатиращи се на изборите на 28-ми декември "Сръбското движение за обнова" агитираза конституционна монархия. Съюзът, състоящ се от партиите на някогашния опозиционен трибун Вук Драшкович и на кмета на гр. Качак Велимир Илич, успя да преодолее петпроцентоватабариера. Негово кралско височество принц Александър обачеоповести от двореца на белградския хълм Дединье, че избори- те не са референдум за република или монархия. На него му едобре известно, че най-много 15 на сто от сръбските граждани желаят да имат монарх.
Когато обаче през ноември президентските избори се провлахи за трети пореден път поради задължителната и непостигната избирателна активност от минимум 50 на сто, 58-годишният претендент за трона напомни за себе си и за предимствата, предлагани от "коронованата демокрация". За ужас на привържениците на републиката сръбската православна църква подкрепи "престолонаследника", както тя назовава Александър. Престарелият патриарх Павле издигна искане за отменяне на премахването на монархията от комунистическия лидер Тито.
Александър е роден в 1945 год. в Лондон като син на последния югославски крал. Петър Втори отива в изгнание след нахлуването на германския Вермахт в Югославия през 1941 год. През2004 год. Югославия ще отбележи 200 години от първото въстание срещу турското робство. Предводител на това въстание е"Черния Георги". Караджорджич поставя началото на сръбската династия до първата югославска държава между двете световни войни. Претендентът за короната посещава Сърбия по покана на опозицията няколкократно още по времето на президентаМилошевич. Преди свалянето на Милошевич бизнесменът от англия допринася за единението на опозиционните партии и им помага за връзките с църквата и емиграцията. Новото правителст- во възстановява сръбското гражданство на Александър и му реституира обитаваните по-рано от Тито и Милошевич кралс-ки дворци на хълма Дединье в качеството на резиденция.