1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кратка програма за приятелство с Русия

Ясен Бояджиев23 август 2016

Наближиха президентски избори и българските защитници на руските интереси взеха да се активизират. Нищо ново, всъщност. Но как и защо го правят? Коментар на Ясен Бояджиев:

https://p.dw.com/p/1JnIP
Снимка: BGNES

„Президентът следва да отстоява разбирането, че България е приятелски настроена към Русия.“ Това е едно от най-важните задължения („обязаности“), които в предизборната си платформа "За България, която обичаме" българските социалисти вмениха на своя кандидат и довчерашен генерал, привързан по разбираеми причини към руската летателна техника. Разбира се - в случай, че стане президент.

Колкото и пъти човек до прочете това изречение, не спира да се пита какво е искал да каже авторът му. Защо не е написал направо, че президентът трябва да е приятел на Русия, и не е посочил по-конкретно какво означава това приятелство. А се е наложило да се изрази толкова засукано? Нали и без това, както твърдят социолозите, повечето българи като цяло били приятелски настроени към Русия. Какво налага това настроение да се „отстоява“? И пред кого трябва да се доказва?

Зависи от гледната точка

Първото, което ми идва на ум, за да илюстрирам тази зависимост, е положението по българското Черноморие – заради пресните летни впечатления и понеже там напоследък приятелството с Русия процъфтява.

Както е известно, вече половин милион руски граждани са си купили имоти в България. Мнозина от тях (както и близките и приятелите им) пребивават в страната за дълго или са се заселили за постоянно, включително в затворени ваканционни селища и истински руски анклави. Част от българските черноморски курорти са вече на практика двуезична зона – по улиците, заведенията, хотелите и плажовете се чува предимно руска реч, магазински витрини и крайпътни билбордове са изписани на руски, рекламират се руски стоки, сергиите са задръстени с руски матрьошки, знаменца, ушанки с петолъчки и тениски с лика на Путин.

За бетониращите крайбрежието и натрупали милиони от руските си клиенти строителни магнати тази картина вероятно е умилителна. В очакване на още клиенти, те със сигурност биха искали България да е още по-приятелски настроена към Русия и биха „отстоявали“ пламенно това разбиране. За мнозина други българи обаче тази картина е силно дразнеща и даже тревожна, а приятелството е вече прекалено. Защото съжаляват за съсипаната природа, защото искат, като ходят на море, да се чувстват в България, а не, примерно, в Крим, или защото се притесняват от зелените „вежливи“ човечета на Путин. Последното притеснение може и да е параноично, но доскоро и допускането, че в Европа в 21-ви век може да бъде анексирана чужда територия, изглеждаше такова.

"Всеки руснак се чувства като у дома си"

От друга страна, руската гледна точка по въпроса също не е една. Установилите се в България руски граждани и гостуващите руски туристи явно нямат съмнение, че „България е приятелски настроена към Русия“. Както каза неотдавна руският министър на туризма, „в България всеки руснак се чувства като у дома си“. Друга е обаче гледната точка на, да кажем, председателя на руската Дума Сергей Наришкин и нему подобните, засегнати от санкциите на ЕС заради ролята си в анексирането на Крим – докато санкциите на ЕС са в сила и България е част от тях, те няма как да дойдат тук.

Bulgarien Russland Gazprom
Ноември 2012: премиерът Борисов и шефът на "Газпром" Милер сияят след подписването на договора за "Южен поток"Снимка: picture-alliance/dpa

На г-н Наришкин, разбира се, му е все едно дали може да дойде в България или не. Но на българските социалисти (и много други като тях) не им е все едно. Защото той не е обикновен турист, а част от властта в Русия, от която зависят много неща. Затова се налага приятелството да се доказва именно пред него и нему подобните.

От какво всъщност са разтревожени българските социалисти (и другите като тях), когато настояват да се „отстоява разбирането, че България е приятелски настроена към Русия“? Проблемът очевидно не е с настроенията спрямо руския език, руската култура, руската водка или руските туристи – те си остават непроменени. Проблемът е с руските власти, руската политика, руските интереси (а оттам и с руските пари). По отношение на тях България изглежда настроена по-скоро неприятелски, а според Москва – даже враждебно и конфронтационно. Българските социалисти (и другите като тях) са напълно съгласни с Москва. А напоследък в дух на самокритика и българският министър-председател като че ли споделя тази гледна точка (България – „най-голям враг на Балканите за Русия“) и тръгна да се поправя („политиката на страната ни трябва да е балансирана спрямо всички“).

Как да се поправят грешките и да се настрои правилно отношението към Русия в платформата "За България, която обичаме" не е посочено. Но всекидневните сърцераздирателни оплаквания, политическите декларации, пламенните речи по митинги и пленуми, медийните изяви и законодателните инициативи на социалистите и останалите като тях дават предостатъчно материал да се допълни платформата с конкретни мерки – нещо като кратка програма за приятелство с Русия.

За Русия, която обичаме

Atomkraftwerk Bulgarien Belene
Протестна демонстрация в София срещу проекта за АЕЦ-БеленеСнимка: AP

Ето я и програмата в шест точки:

1. Възобновяване строителството на руската АЕЦ „Белене“, най-добре по стария вариант – с частично руска собственост, с руски пари на заем и с български държавни гаранции. Нищо че така България ще задлъжнее с много милиарди, ще задълбочи необратимо енергийната си зависимост от Русия, ще съсипе енергийния си пазар и останалата част от енергийната си система и че, всъщност, централата е икономически безсмислена, защото просто страната няма никаква нужда от нея. Но пък руските политически и икономически интереси имат нужда. Ще спечелят и техните многобройни застъпници и приятели в България - изпълнители, подизпълнители, строители, консултанти и просто политкомисионери.

2. Възобновяване на проекта „Южен поток“ (дано да не е късно, но поне трябва да опитаме), най-добре в първоначалния му вариант - с руска собственост, руски изпълнител и руски монопол върху тръбата. Нищо, че така България ще наруши европейските правила и ще бъде санкционирана (може пък и да се размине в сегашната евробъркотия); нищо, че страната ще се обрече още по-здраво на руски газ и че, всъщност, този газопровод изобщо не ѝ трябва. Но пък на Русия ѝ трябва, за да заобиколи Украйна и за да си има още едно политическо оръжие срещу Европа. А и за нейните приятели в България ще е много печелившо пак да уредят фирмите си с многомилиардната поръчка.

3. Да се извиним за „позорните“ и „предателски“ изявления на сегашния президент за анексията на Крим, който за нас бил Украйна, за незаконното преначертаване на границите и т.н. И най-после да признаем референдума като напълно демократичен, както и че Крим винаги е бил и ще бъде руски. Да не обръщаме внимание на струпването на руски оръжия в и около Черно море, а само на платноходките, мира и дружбата. Да забравим за руската агресия, а да наблегнем само на руската миротворна роля в Донбас.

4. Неотменно да настояваме за отмяна на европейските санкции. Ако не ни послушат, да поканим напук г-н Наришкин и другарите му да заповядат в София, да пратим български евродепутати (по примера на колегите им в София) да се разхождат с георгиевски лентички из европейския парламент, за да дразнят европейците, и накрая да излезем едностранно от санкциите, каквото и да ни струва това. Програмата максимум е да си имаме хем руските проекти, хем европейските фондове. Но когато последните намалеят или спрат, какво повече да чакаме - можем да се отпишем от Европейския и да се запишем в Евразийския съюз. Което, разбира се, е по-далечна стратегическа цел.

5. Да не забравим самолетите – трябва да подновим за постоянно руския абонамент за поддръжка на МИГ-овете и да си ги имаме завинаги. Което не означава да не купим и западни самолети, ако комисионните са добри. Така или иначе и отписването от НАТО остава като дългосрочна и стратегическа цел, понеже изглежда много неприятелско към Русия.

6. За 500-те хиляди руски собственици сме подготвили вече подарък (засега на първо четене, наесен и на второ) – закон, който ще им даде възможност на цената на апартамента си да се сдобият със статут на “постоянно пребиваващи”. Още по-приятелско ще е след време да им дадем и по един паспорт, че да могат да си пътуват из Шенген, а и да гласуват тук. Което ще е добре дошло за политическите приятели на Русия.

Вашите интереси са и наши интереси

Някой ще кажат, че този сценарий е мрачен и абсурден. Дано. Само че бъдете сигурни, че желаещите да го изпълнят са много и силни, а в Европа и света се задават бурни времена, така че нищо не бива да се изключва. Пък и да отстояваш приятелството с Русия, дори като обещаваш невъзможни неща, носи добри дивиденти.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev
Ясен БояджиевСнимка: DW/P. Henriksen

Не разбрахме само защо авторите на платформата "За България, която обичаме" са се изразили толкова засукано, а не са написали направо, че президентът трябва да е приятел на Русия. Ами за да прикрият, че „обичайки България“ всъщност обслужват руската власт, руската политика и руските интереси.

Разбира се, това не означава, че като цяло българите ще стават по-приятелски настроени към Русия. Даже напротив. Младите (и не толкова млади) българи, да кажем, ще продължат все по-масово да търсят образование и работа на Запад, а не в Москва. Но те и децата на българските приятели на Москва правят същото. А родителите им харчат заработеното в Париж и си купуват къщи в Лондон и на Ривиерата, а не в Подмосковието и на Крим. Ама нейсе.