Кратък преглед на тазседмичните издания на списанията “Шпигел”, “Щерн”, “Фокус”,

”ЦРУ – империята в сянка” – пише на заглавната си страница ”Шпигел”. В две пространни статии списанието анализира ролята на ЦРУ след атентатите от 11-ти септември, коментирайки още с подзаглавието на първата статия: ”Целта оправдава средствата”. Втората статия е посветена на индиректното участие на германските разузнавателни служби в случаи на отвличания и транспортиране на заподозряни в тероризъм. Естествено конкретният повод за темата на броя е отвличането и изтезанията над германския гражданин от ливански произход Кхалед ел Масри. ”Шпигел”, както впрочем и цялата германска преса се опитва да намери отгвори на въпроси като: ”Защо предишният германскит вътрешен министър Ото Шили не е информирал прокуратурата след признанието на американския посланик, че случаят е дело и грешка на ЦРУ? Или ”Какво точно е знаел Франк-Валтер Щайнмайер, бившият шеф на канцлерството и настоящ външен министър. ”Шпигел” диагностицира дори първия разрив между канцлерката Ангела Меркел и външния министър Щайнмаер по повод на аферата ел Масри. Списание ”Фокус” , което също посвещава две статии на темата, отива още по-далеч и нарича новия външен министър ”проблем” за Ангела Меркел. Интересен е погледът на коментатора на ”Щерн” Ханс- Улрих Йоргес към проблема. Според него промените и разногласията във външната политика на европейските държави се регистрират много точно от ислямските терористи, за които жената-политик е по принцип неприемлива, а що се отнася до самата Ангела Меркел, то тя бива идетнифицирана само с проамериканската й политика преди и по време на войната в Ирак. В коментара четем още:

От както стана канцлер Ангела Меркел води тиха битка с външния министър Франк-Валтер Щайнмайер, човека на Шрьодер в новото правителство. Целта е промяна във ваншната политика, пък макар и изразяваща се само в нюанси. За разлика от Щайнмайер Ангела Меркел избягва изрази като ”германо-френската ос”, тя се дистанцира предпазливо от Москва и Пекин и ухажва британеца Тони Блеър , наричан от критиците си в Европа ”американския пудел”. Само ден след избирането й за канцлер на Германия Меркел се отправи към щаб-квартирата на НАТО. Нито един от предшествениците й не направи това толкова бързо и така демонстративно.

Твърдението на Меркел за това, че и в бъдеще Германия няма да обучава иракски сили за сигурност в самия Ирак, едва ли ще промени позицията на ислямските терористи спрямо Берлин. Защото с оттеглянето на Шрьодер от властта и с края на неговата политика на символите, на преден план излязоха онези малки, незначими на пръв поглед участия на Германия в реалната политика на Запада към Ирак, които той самият наложи. Не случайно похитителите на германката Сузане Остхоф искат да се сложи край на сътрудничеството между Германия и иракското правителство.

Едва сега става наистина ясен размерът на това сътрудничество: обучение на войници и полицаи в съседните на Ирак арабски страни, но и в Германия, както и хуманитарна, техническа и финансова помощ. Като прибавим към това и информациите за пренасяните с тайни полети на ЦРУ през Франкфурт затворници, можем да разберем, защо някои оставят с впечатлението, че германците си затварят очите пред съмнителните методи на съюзниците си. Сега, когато защитната табела Шрьодер падна, се вижда, че Германия съвсем не е така неутрална, а дълбоко вкоренена в общите действия на Запада спрямо Ирак. Това естествено има последствия за страната и някои от тях са застрашителни.