Кремъл: призраците на Студената война

Равносметката е съвсем безрадостна. Почти всички важни договори в областта на разоръжаването от последните десетилетия са под заплаха или действието им бе вече прекратено. През 2002 САЩ отмениха Договора за антибалистичните ракети и това щеше да бъде почти забравено, ако през това лято Кремъл не даде един драматичен отговор.

Руснаците също искат да създадат свой вариант на системата за противоракетна отбрана. Предвижда се изстрелването на 20 спътника, които да насочват ракетите-прехващачи.

Американската противоракетна система е предназначена да осигури защита от държавите, които Белият дом нарича „бандитски”. За да осигурят защитата на Европа от евентуален ирански ракетен удар, американците възнамеряват да разположат в Полша ракети, в които обаче руснаците виждат заплаха за собствената си сигурност. На този фон бе само въпрос на време кога Москва ще излезе от Договора за премахването на ракетите с малък и среден радиус на действие.

Двайсет години след като Михаил Горбачов и Роналд Рейгън подписаха договора за тези ракети, всичко се връща сега през задната врата: СС-20, двойното решение на НАТО, Пършинг-2, крилати ракети. Призраците на Студената война отново надигат глава; не политическите, тъй като Москва и Вашингтон не спират да се уверяват във взаимно приятелство, а военните. Това е едно много опасно развитие.

Какво са постигнали досега Буш и Путин? Освен потупване по рамото, разходки с моторници и въдичарски преживявания – нищо особено. Докато Рейгън и Горбачов се опитаха да създадат един свят с по-малко оръжия, Буш и Путин се изявяват по-скоро като воини на Студената война.

Като държи неотклонно на своята странна противоракетна система, с която освен всичко друго раздвоява Европа, Буш дава повод на руснаците да анулират важни договори за разоръжаване. Излизането на Русия от Договора за конвенционалните въоръжения и сили в Европа е само въпрос на време.

Навремето Горбачов излизаше постоянно с инициативи за разоръжаване, знаейки, че в противен случай СССР ще рухне под бремето на оръжейната надпревара. Днешна Русия обаче, в чиято хазна се стичат все повече пари от износа на петрол и други суровини, може да си позволи превъоръжаването. Путин много умело се възползва от актуалния спор с американците за противоракетната система. Освен това той дава ясно да се разбере, че Русия иска да бъде важна ядрена сила – едно развитие, което не вещае нищо добро, особено за Европа.