1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кризата в БиБиСи Анализ от Греъм Лукас от Английската редакция на Дойче Веле

2 февруари 2004
https://p.dw.com/p/AuTJ
Критиката отправена от лорд-съдията Хътън по адрес на националната радиокорпорация БиБиСи във връзка с аферата Кели надали можеше да е по-унищожителна. Изводите на Хътън означавата, че БиБиСи е извършила нарушения на фундаменталните принципи на обществената информация. Трудно е да се повярва,че не друго радио и телевизия, а именно БиБиСи, служила с десетилетия наред като христоматиен пример за обществено-правна електронна медия пред целия свят, е извършило тези нарушения. Всяко обяснение за станлото в БиБиСи, ограничаващо се самос преките участници, няма да е достатъчно. Причините за дерайлирането на корпорацията се много. Така например вътрешнатакултура на медията през последните 25 години претърпя силниизменения. Общественото недоволство от постоянното разграждане на социалната държава от правителствата Татчър, Мейджър и Блеър намираше израз предимно в левия печат, а и все повече по БиБиСи. Маргрет Татчър стана първият правителствен ръководител, която след няколкократни конфликтни ситуации, започна да обмисля реформирането на БиБиСи заради липсата набалансираност в информацията. Основната тенденция, проявяваща се в БиБиСи, да се наложи в ролята на "адвокат на народа", продължи да се усилва през 90-те години. Скоро се откри и мишена за това самоопределяне: най-вече Алистър Кембъл, опитал се да контролира общественото мнение повече от всеки досегашен правителствен говорител, стана за мнозина репортери, в това число и от БиБиСи, олицетворението на тази правителствена политика, опитваща се да тушира и замазва. Редица репортери, в това число и Ендрю Гилигън от БиБиСи, дори вярваха, че той е способен да подправи досиета на тайните служби за Ирак. Към това се прибавя, че медийният пазар във Великобританияпрез последните две десетилетия се промени до неузнаваемост. Медийни магнати като Рупърт Мърдок контролират най-важните вестници, притежават телевизионни компании. Което не е в унисон с редакционната линия на издателя, се потиска безмилостно, в това число и с дезинформация. В условията на този натискБиБиСи допусна една решаваща грешка: разви рефлекси подобни на тези на масовите издания и започна да подбира кадрите си на принципа "Бързината е по-важна от задълбочеността". ТакаЕндрю Гилигън се озовава в БиБиСи. В началото на 90-те години, по времето на генералния директор Джон Бърт, достопочтената БиБиСи от следвоенните години еокончателно погребана. Навлизането на цифровата техника води до рязко покачване на ефективността и води до нови програмни структури като новинарските канали БиБиСи Радио 5 и БиБиСи Нюз 24. Политиката, провеждана от Бърт, довежда обаче и до конфликти с тогавашната управа, която се опасява от загуба на качество и се обявява против тенденцията към надценяване на репортерите и тяхната коментираща информация. Голяма част от тях са уволнени или напускат по собствено желание. На тяхно място се издигат мениджъри, ангажирали през средата на 90-те години репортери като Гилигън, които едва ли насъскват срещу правителството. БиБиСи все още разполага с голям брой превъзходни журналисти и до ден днешен е на световно равнище по отношение на разследващата журналистика. поне най-доброто от БиБиСи до ден днешен е мерило за качество по цял свят. Ето защо сега новата управа ще трябва да наложи нова и ефикасна система на редакционен контрол. Трябва да се възстанови и старото схващане за БиБиСи по адрес на балансираната информация и да се отстрани априорно враждебното спрямо правителството отношение в новините на медията, както смятат редица критици. Само така, смятат експертите, БиБиСи ще е в състояние да продължида изпълнява същинската си задача, предлагайки на обществеността алтернатива спрямо масовите издания. А ако това не стане? Тогава още от сега се очертава заплашителен за БиБиСи сценарий. Критици като медийния барон ръпъртМърдок ще поискат приватизацията на обществената медия и вероятно дори ще успеят да я наложат. Защото едно нещо е ясно: финансирането на радио и телевизия с обществени средствав дългосрочна перспектива ще бъде трудно възможно, ако медията твърде недвусмислено се втурне в партийни пристрастия.За новото ръководство няма да е лесно, защото от протеститена личния състав на БиБиСи срещу доклада на лорд Хътън навеждат на мисълта, че сега действащото в корпорацията поколение журналисти не схващат тази проблематика. Те са по-скоро на страната на Ендрю Гилигън, класическия пример за агресивната информация в БиБиСи. Гилигън, който в края на миналата седмица подаде оставка във връзка с доклада Хътън, се оплака,че не разбирал всичко това. Та нали поднесената от него информация била почти вярна. Само, че "почти вярна" е според мнозина критици не е достатъчно за БиБиСи, както и изобщо за обществено-правните електронни медии.