Кризата в ЕС

Ако думата “мъртъв” можеше да се степенува, това би прилягало за описване на положението след драматичния отрицателен вот на холандците от първи юни. Конституцията на ЕС е повече от мъртва, по-мъртва отколкото беше в неделя – 29-ти юни, след като първо французите я отхвърлиха. Вече не помагат нито упоритостта, нито призивите на ръководството на ЕС.

Стореното срещу кризата от страна на председателя на Съвета на ЕС, председателя на Комисията и председателя на парламента е срамно малко. Освен командата “дръж така!” те не можаха да предложат нищо повече, макар и отхвърлянето на конституцията от две държави-основателки на евросъюза можеше да се очаква. Трябваше да се свика незабавна среща на върха между държавните и правителствените глави още в понеделник – 30-ти май! Сега едва редовната среща на върха на съюза след две седмици ще трябва да поеме функциите на кризисна среща. Всъщност тя трябваше да се занимае с почти също толкова важния въпрос за бюджета, но това сега няма да се получи.

Пред европейските държавни и правителствени ръководители сега има три възможности. Те биха могли да обявят проекта за приключен. Могат също така да решат, определени части от конституцията – например за опростена процедура по гласуването – да се приложат по друг начин, чрез специални договори. Могат и да продължат ратификационния процес и едва в края на 2006-та година да решават, как де се процедира по-нататък.

Тази трета възможност, която понастоящем представлява официалната линия, се изключва, защото тогава ще трябва или да се промени конституцоинния текст или поне Франция и Холандия ще трябва да гласуват още веднъж по непроменения текст. И двата варианта изглеждат политически невъзможни.

Втората възможност, да се приложат отделни части, би изисквала консенсус между 25-те държави след нови преговори, какъмто консенсус при настоящото положение изглежда трудно постижим.

Логично и политически рационално би било, проектът конституция, с колкото и добри намерения да беше стартиран той, за дълги години да бъде замразен, а сегашния проектотекст – погребан. Електоратите във Франция и Холандия не само торпилираха конституцията, а и същевременно остро разкритикуваха още редица други европейски достижения: французите – вътрешния пазар и икономическата политика, а холандците – общата евро-валута, централизма и имиграционната политика.

Това трябва да накара държавните и правителствените ръководители да се позамислят. Дали не действата твърде прибързано през последните 15 години след падането на стената и не надцениха ли гражданите си? Защо не се удаде да бъде обяснено на хората, че няма алтернатива за присъединяването на изтточно-европейските държави?

ЕС бе изграждан с гръб, притиснат към Берлинската стена. След нейното падане, сградата трябваше да се построи наново, за да се стабилизира. Така пластично люксембургският премиер и настоящ председател на Съвета на ЕС Жан Клод Юнкер обясни нещата. Той е прав. Необходима е почивка за поемане на дъх. Държавните и правителствените ръководители трябва да демонстрират сега, че от една страна не пренебрегват волята на избирателите, а от друга, че не изпадат в тотална парализа. Европейската интеграция трябва да продължи, само че с по-малки крачки. Отделните нации не могат да устоят сами на този свят – нито политически, нито икономически.

Време е да се направят честни констатации за това, какво в ЕС е действително необходимо, къде има прекалена интеграция, достигаща до опекунство. Европа не трябва да регламентира всичко, а да предлага само рамка. Това е херкулесовска задача, по-трудна за решаване от изковаването на конституцията, приключено преди една година чак при втория опит, също така на т.н. “кризисна среща на върха”.