Криминале по поръчка

Дали “убиецът, както винаги, е градинарят” не е от значение. Закачката на Райнхард Май с криминалното четиво и без друго е поостаряла с някое и друго десетилетие. Самото криминално четиво обаче все тъй процъфтява. В модерния си вариант даже без градинаря. И макар отвреме-навреме да страда от известна носталгия по класическите англосаксонски образци, с които Райнхард Май се задява. Съвременното германско криминале непрестанно се опитва да се сдобие с техния авторитет и напук на усърдието си, все не успява. Затова пък има други качества и тъкмо на неговото своенравие ми се ще да спра вниманието ви днес, уважаеми слушатели.

В интернет-страницата си дребно германско издателство предлага следната услуга: “Направете си уникален подарък, поръчайте си детективски роман, в който, ако пожелаете, ще бъдете главният герой.” Срещу съответно заплащане, разбира се. Само че, за какво му е на германеца да се бърка по-дълбоко в джоба, след като и тъй, и тъй книжарниците са задръстени с криминалета – родно и чуждо производство. От детективските истории, шпионските романи и черните серии до екзотичните разновидности, трилъра и пародиите. Годишно на немски език се публикуват най-малко 700 криминални романи, около 400 от тях са на немско-езични автори, останалите – преводни. Една пета от оборота на белетристичните издания се пада на криминалната литература. Тенденцията е нарастваща. Кримките се продават. И привличат.

Германия е извънредно гостолюбива към създателите на този тип литература. В различни краища на страната местни фенове и ентусиасти присъждат всяка година своите награди за най-добро криминале; най-известна е тази на Бохумския криминален архив, учредена през 1985 г. и присъждана за новите издания през текущата година в две категории: оригинална и преводна литература. Германският й носител за 2006 г. беше излъчен съвсем наскоро, казва се Норберт Хорст и по професия наистина е криминален експерт. От 2003 г. Мюнхен пък все по-успешно се налага като “столица на литературното престъпление”, сиреч като домакин на международен фестивал на криминалната литература. На тазгодишния през месец март не някой друг, а лично Матю Причърд, внукът на Агата Кристи ще връчи баварската награда за най-добро криминале, учредена на нейното име; сред гостите ще са и някои от най-нашумелите германски автори на кримки: Фридрих Ани, Ян Зегерс, Оливер Ботини, а програмата предвижда ред вълнуващи преживявания в неизбродното поле на въображението и литературната криминалистика.

“Дайте на хората онова, което очакват, но дайте им го по неочакван начин”, гласи съветът на всепризнатия майстор на съспенса Алфред Хичкок. Дали с този аршин се мерят германските автори на криминални романи? Техният специалитет, във всеки случай е удивителното регионално многообразие. Криминалета от Айфел, Мюнстерски криминалета, криминалета от Долен Рейн, Кьолнски криминалета в средновековен интериор а ла Умберто Еко – упорството, с което издателствата кичат немските криминални романи с подобни подзаглавия, е плод на по-скоро безкрило въображение. Затова пък налага понятието “регионално криминале” като отличителна и добре продаваща се марка на немската криминална литература. Локален колорит, за сметка на тънкия детайл и запомнящия се характер, отличаващи вечния конкурент, англосаксонските кримки. Но дали всеки автор тутакси е “регионален”, само защото описва къщата на съседа си, в която пък детективът , на свой ред, разследва едно или поредица от мистериозни убийства? И защо всеки що-годе уважаващ себе си писател се противи на определението “регионален”? Жак Берндорф от Дуисбург, например, чиито успешни романи с постоянно място на действието в Айфел превръщат доброто “регионално” криминале в добра литература. Въпросът е не къде какво става, а как е описано – рецептата на Хичкок е валидна съвсем не само в криминалния жанр. Ако нещо все пак не достига на немските правнуци на Еркюл Поаро, то е елегантната дистанция - неуловимата ирония и тънкото чувство за хумор. Апропо, традицията на образците - началото на криминалната литература в Германия датира според учените от 1786 г. и е сложено от Фридрих Шилер с “Престъпление от подлост”; според други пък родоначалникът е Е.Т.А.Хофман, който с “Госпожицата от Скудери” изпреварил Едгар Алън По с цели 20 години в жанра. Кой би се наел да разследва истината? И дали тя, в крайна сметка, ще сочи, че съвременните наследници на Шилер и Хофман владеят изтънко занаята? Предоставям отговора на вас, уважаеми слушатели. Успех в разследването!