Къде са истинските крадци?

На фона на острите сблъсъци в Гърмен и в Орландовци, арестът на 13 роми във варненското село Игнатиево остана на по-заден план. Пък и там тепърва предстои да се изясни дали 11-те мургави познайнички на полицията и двамата техни помагачи са плащали подкупи на охранители и полицаи, за да си затварят очите пред престъпленията.

Джебчийството - по принуда - се е превърнало в занаят за мнозина роми, който им помага да изхранват семействата си, особено ако го практикуват в чужбина. Експертът от ЦИД Тихомир Безлов разказа пред Дойче Веле как редица европейски градове са почти като скачени съдове с българските ромските махали и даде за пример шуменци, които ходят основно в Холандия и Белгия, дупничани, които пътуват предимно за Италия, а групите от Пазарджик и Пловдив обикновено се насочват към Германия.

Корупцията като крадец

Занаятът на ромите с „хирургически пръсти“ обаче не е техен монопол. Нещо повече - печалбите им са смешни в сравнение с постиженията на българската „конкуренция“. Нима има ром, комуто да се е удало да измъкне с един замах четири милиарда лева от джобовете на данъкоплатците, както в случая с КТБ? Схемата на този обир тепърва ще се разследва в подробности, но те едва ли ще опровергаят отблъскващия факт, че банковата система в България произвежда в пъти по-квалифицирани и безогледни джебчии, отколкото ромските махали.

Има и други "постижения", пред които джебчийството на някои роми просто бледнее. Според доклад от края на миналата година на неправителствената организация Global Financial Integrity (GFI), през периода 2003-2013 година България е изгубила над 25 милиарда долара поради престъпност и корупция, а през въпросните десет години нелегалните финансови потоци, излизащи от местната икономика, са възлизали ежегодно на около 2,5 милиарда долара.

Неотдавна вицепремиерката Меглена Кунева съобщи публично, че през 2014 година в България са били сключени 158 хиляди корупционни сделки, а на почти 60 на сто от фирмите е било попречено да спечелят обществен търг. При подобна статистика е неизбежно да се запитаме: кой е големият крадец в България и откъде са дошли средствата за финансиране на тези престъпни сделки? От трамвайните джебчийки? Едва ли. Те просто нямат достъп до дълбокия джоб на държавата, който се пълни с парите на българските и европейски данъкоплатци.

За ловките пръсти на държавата и другите официални обирджии

И още. Само дни преди получаването на поредните смразяващо високи изравнителни сметки за парно и топла вода, държавата ловко промени наредбата за топлоснабдяване. С тази хватка хаосът в изчисленията на т.нар. топлинни счетоводители стана пълен. Впрочем, създаването на суетня преди потеглянето на претъпканото превозно средство е характерен прийом за джебчийските бригади – тогава ровенето в джобове и чанти е най-ефикасно и безопасно.

Такава суматоха обаче създават и други: нека вземем за пример променените схеми за отчитане на топлинната енергия: в последния момент излиза, че някой иска да бръкне още по-дълбоко в джоба на изцяло зависимия от „Топлофикация“ консуматор, който с мизерните си средства спасява от фалит потъналия в дългове държавен монополист.

Подобен ефект вероятно се търси и с несекващите скандали около повишаването на цената на електроенергията, с цел да се компенсира гигантския дефицит от почти 2 милиарда лева на НЕК. И сред разправии, в мъглата от цифри и проценти, парите отново ще бъдат измъкнати от кесията на единствения потърпевш - масовия потребител. Затова, когато търсим крадеца и ругаем мургавите крадли, нека имаме предвид, че към изтънелия джоб на българина са насочени и други пръсти - значително по-ловки и по-брутални от ромските.