Лавина от скандали в Израел

По всичко изглежда, че Израел е на прага на основна подмяна на своя ръководен политически персонал. Поради подготвеното от държавната прокуратура обвинение в изнасилване и други сериозни провинения, президентът Кацав отказва засега да се оттегли от поста си, тъй като по този начин би изгубил имунитета си. Но неговото временно оттегляне от държавните задължения едва ли ще му помогне да устои на огромния политически и морален натиск за оставката му. Неговият седемгодишен президентски мандат изтича през юли, но Кацав вероятно ще трябва да се оттегли преди това.

Изтича може би и времето на Олмерт като шеф на израелското правителство. Срещу него е в ход разследване заради корупция и други несимпатични машинации. Най-тежко е обвинението за обогатяване във връзка с приватизацията на една банка по времето когато Олмерт беше министър на финансите. Ако така енергично действащата прокуратура повдигне официално обвинение срещу него, Олмерт ще трябва незабавно да си вземе шапката.

Но дори и да успее да се закрепи на поста си, положението му начело на правителствената коалиция е крайно нестабилно. Преди няколко дни началникът на генералния щаб Халуц подаде оставка във връзка с разочароващата с оглед на обявените цели ливанска война. По този начин сега Олмерт се оказва пряко под прицела на вътрешнополитическите си критици. Щом Халуц понесе последствията от тази прибързана военна авантюра, защо тогава примерът му да не бъде последван от Олмерт и министъра на отбраната Перец, които носят главната политическа отговорност за ливанската война? До каква степен е паднало доверието на израелската общественост в нейния правителствен ръководител показва една актуална анкета, според която работата му се одобрява от едва 14 процента от израелците.

В политическо отношение също така тежко уязвен е и министърът на отбраната Перец, председателят на Партията на труда и номинално най-важният коалиционен партньор на Олмерт. Бившият профсъюзен бос не е обект на прокурорско разследване, но поради обърканите си действия и приказки като министър на отбраната, той изгуби доверието на което се радваше дори и в собствената си партия.

Не са малко онези израелци и наблюдатели в чужбина, които разглеждат актуалното натрупване на скандали като признак за всеобщ упадък и морална развала. Пионерският дух и безкористната самопожертвувателност, характерни за израелското общество през първите години от съществуването на републиката, изглежда, че принадлежат вече на миналото. Несъмнено през последните десетилетия обществените и моралните мащаби, както и личните претенции в Израел се промениха значително – подобно на всички други отворени и обхванати от икономическата модернизация общества.

И все пак – последните скандали не са доказателство, че демократичните и правовите контролни механизми в Израел (окупираните територии са друг въпрос) не функционират, напротив. Днес тези механизми функционират дори по-строго и обективно, отколкото през онези първи десетилетия, когато Партията на труда имаше фактически монопол върху властта в Израел. Онези политици, които не са разбрали това, не трябва да очакват повече милост от израелските избиратели.