Легитимни интереси или чиста борба за власт?

Ако се вярва на западните медии, работата е съвсем проста: по поръчка на Сирия и Иран, ислямистите на Хизбола се борят против прозападното правителство, за да предотвратят изясняването от международния трибунал на убийството на бившия премиер Харири.

Действителността обаче е доста по-сложна. Хизбула, партията на ливанските шиити и най-голямата политическа сила в Ливан, беше до преди няколко седмици част от правителствената коалиция. Тя се финансира от Иран и от богати ливанци в чужбина. Хизбула не се бори за възстановяването на сирийското влияние в страната, а защитава чисто ливанските интереси на своята ливанска клиентела.

Бившият генерал Мишел Аюн, най-важният съюзник на Хизбула, също не може да бъде окачествен като просирийски настроен. Той е един християнски и в западния смисъл на думата либерален политик. С други думи: ислямистите и християните станаха съюзници по стечение на обстоятелствата: Аюн се надява с помощта на Хизбула да бъде въздигнат след няколко месеца за президент на Ливан, а Хизбула иска да демонстрира, че има подкрепата и на много християни.

Така че предполагаемият спор около международния трибунал, разследващ убийството на бившия премиер Харири, просто не съществува. Хизбула няма какво да се страхува от подобен трибунал; никой не я обвинява, че има пръст в политически мотивираните атентати от последните месеци. Твърди се, че само президентът Емил Лауд бил заинтересуван да не се стигне до истината за убийството на Харири – защото, казват, атентатите били работа на хора на тайните служби. Силата на Хизбула е в това, че тя минава за чиста и некорумпирана; от 20 години тя работи за развитието на селата, а междувременно изпревари и правителството в усилията за следвоенното възстановяване на Ливан.

В последна сметка става дума за власт. Премиерът Фуад Синиора спечели последните избори не на последно място заради подкрепата на Хизбула. Затова, а също и затова, защото войната срещу Израел й спечели голям престиж, “божата партия” желае повече власт. Заедно със своите съюзници тя иска да участва в правителството, в съотношение една трета плюс едно, за да не може да бъде надвита с мнозинство от две трети.

Правителственият лагер не е съгласен, като изтъква, че и без Хизбула разполага с мнозинство в парламента. Това е вярно, но последните месеци показаха, че Ливан е управляван не толкова според строгите правила на западната демокрация, а по-скоро по силата на съгласието между водещите изповедания и най-големите политически сили.