Либералните партии в руския център се обединяват

Става дума и за по-дългосрочна цел - руските парламентарни избори през 2007 година. Защото ако “Московският брак по сметка” се окаже жизнеспособен и продължи да съществува и след изборите за градски парламент, това повишава шансовете на демократичния център в Русия отново да намери място в Руската Дума през 2007 година. Станалото на уикенда освен това е и сигнал за надежда, че предстои обединение на демократичните сили от политическия център в Русия. От друга страна наблюдателите смята, че няма пълна сигурност, дали двете партии ще успеят да останат единни с оглед на междуличностните вражди на двете партийни ръководства, както и поради наличието на някои програмни различия между тях. В изборите за руски парламент през 2003 година СПС и Яблоко не можаха да преминат 5%-товата бариера, така че Думата в момента се доминира от “Единна Русия”, считана за трансмисия между Кремъл и верноподанния парламент. Либералните партии на практика изгубиха всякяква възможност да оказват политическо влияние. Разочарованието от изборния неуспех през 2003 година беше голямо, но очевидно все пак недостатъчно да накара ръководствата на СПС и “Яблоко” да забровят личните си вражди и съперничества и да направят компромис. Сега обаче – явно – този момент е настъпил. Програмните представи на “Яблоко”, създадена през 1993 година от Григорий Явлински носят социал-либерални черти, докато Съюзът на десните сили /СПС/, който беше създаден през 1999 година и чийто политици Егор Гайдар, Борис Немцов и Анатолий Чубайс заемаха високи постове в правителството или президентството , проповядво по-скоро неолиберални решения за икономиката и обещството. Освобождаването на предприемачите от опекунството на държавата – е цел , която е по- важна за СПС, отколкото интересите на социално слабите и губещите от реформата.

Обединяването на силите на СПС и “Яблоко” за предстоящите местни избори в Москва има огромен отзвук в руските медии, не само защото непримиримите доскоро Чубайс и Явлински седнаха на една маса и се разбраха за съвместни действия, но и защото това разбирателство, ако се окаже трайно, може да сериозно да разклати тактиката на Кремъл за парламентарните избори през 2007 година, а и за президентскикте през 2008. Тази тактика цели да предотврати създаването на добре организирана опозиция, която е в състояние да бъде независима от Кремъл и евентуално да се ползва с финансовата подкрепа на големите руски предприемачи. Засега тези предприемачи все още са верни на Кремъл. Това обаче може да се промени, ако Кремълската фракция в бъдеще има думата в цялата държава и ако под въпрос се поставят правата на собственост на възникналите през 90-те години предприятия, както и ако намесата на държавата в икономиката се увеличи допълнително. Тогава едрите индустриалци биха могли да се видят принудени и сами да се намесят в политиката. За подобна възможност говорят водените в момента в руските икономически среди дебати.